Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Милена Попова 17 декември 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Милена Попова и "Нейните 7"

За мен втората половина на декември е под знака на голяма буква П: Подаръци, Поздравления, Пожелания, Приготовления, Прочувствени речи, Посрещане, Пости, Пътувания, Програма за следващата година, нови Предизвикателства.

1. Подаръци

Стоя в магазин за детски дрешки, за да купя подарък за петгодишната дъщеря на моя приятелка и внезапно ме обзема спомен: аз съм на пет или шест, тичам по коридора към входната врата, където Дядо Мраз, да, Дядо Мраз, е оставил подарък в лъскава хартия за мен. Развивам трепетно хартията: малка бархетна пижама... И сълзите ми рукват, защото съм си представяла нещо вълшебно, а не нещо полезно. Няма нищо по-подло от това да подариш на малко дете нещо полезно за Коледа, скъпи родители! Можете дори сериозно да сгафите с полезен подарък, като с този пуловер например, изобразяващ любовен акт между елени. Да, носи образователен елемент, покрай него можете да разкриете на детето си как се раждат младите еленчета, но все пак…Затова излизам от магазина за дрешки и влизам в магазин за играчки.

Заедно с играчката ще подаря на малката принцеса и една книжка с приказки, илюстрирана от деца без родителска грижа. Книжката е направена в ателие „Прегърни ме”: светът през очите на тези изстрадали деца е все още вълшебен, изпълнен с обещания и кристална светлина.

2. Пожелания

А как човек с изнизването на годините да запази вълшебството на мига и кристалната светлина на първия сняг например? Някои хора изгубват детето вътре в себе си някъде по пътя. Други обаче го пазят до дълбока старост като моя любим музикант Компай Сегундо. Спомняте ли си сцената от филма "Буена виста соушъл клъб" (1997 г.), в която възрастните музиканти излизат за първи път от Куба и отиват в Ню Йорк, обетованата земя, на премиерата на техния филм? Гледат небостъргачите, а в очите им блести детски възторг и любопитство. Не се чете нито огорчение, нито озлобление заради това, че животът е бил несправедлив към тях, че са били забравени дълги години, че никога не са имали това, което са имали музикантите в други страни. Компай Сегундо, сладко пуфтейки с пурата си, разказва как е композирал великата песен Чан-чан, сънувайки приказка от детството си с Хуанита и Чан Чан. Един американски журналист го пита откога пуши пури. "Бях петгодишен, когато баба ми ме накара да й разпаля пурата. Значи - вече 85 години". И избухва в смях това голямо дете, което на 90 има пет деца, но мисли за шесто, и споделя всичко това с дяволита усмивка. Ето това си пожелавам и ви пожелавам: не просто дълъг живот, а живот, в който всеки ден, всяко едно разочарование и всеки дар да посрещате с усмивка. Затова и моята коледна песен тази година е различна:

3. Приготовления за празниците

Още един тежък воденичен камък на шията след подаръците. Има и друг подход, но аз не го владея - да украся масата с вицове, да нахраня с усмивки, да сложа под елхата лежерно поведение. Сещам се за Джей Лено, който по повод приготовленията за Рождество Христово разказа следния виц: „Висшият върховен съд постанови, че не може да се направи възстановка на раждането на Христос в град като Вашингтон. Причините не са религиозни… Просто не можаха да намерят трима мъдри мъже и девица в целия град.” Е, малка живителна доза цинизъм не е противопоказна нито на детската чистота, нито на тихата и свята нощ. Защото не винаги тази нощ е тиха, особено в София, и не винаги е свята, дори и да е тиха.

4. Пътувания

Обичам да пътувам, или както казва една приятелка, обичам да ме целуват на различни места - на Малдивите, на „Шанз-Елизе”, на Килиманджаро... И ето какво още може да си пожелае човек - да го целуват на различни места другата година. Аз ще си избера някой остров. Не знам защо ме тегли толкова островният дух и култура, но на островите като че ли живее по-готината част от населението на Земята. Дали усещането за обградено от океана парче земя, като точица на картата, кара островните хора да ценят всеки сантиметър от земята си? Дали усещането за незащитеност пред природните стихии ги кара да я пазят? Не знам, ще разбера някой ден. Моето откритие на 2017 бяха Азорските острови - само на два часа път със самолет от Лисабон - място за хора авантюристи, със смели сърца, острови красиви като картичка, преобработена с фотошоп.

5. Предизвикателствата

Все по-малко ли са предизвикателствата или все повече ги избягвам? Докато се чудех как да си отговоря на този въпрос, моите две колежки и приятелки Биляна и Кристина поеха поредното предизвикателство: снимки за корицата на януарския брой в компанията на два истински вълка. Смелото момиче, което застана с вълците, е Диана Димитрова, фатално чаровната д-р Огнянова от „Откраднат живот” . Защо я снимахме с вълци, ще разберете в януарския ни брой. Вижте сега как тя мята на раменете си един истински, макар и дресиран за кинопродукции екземпляр.

6. Програма за следващата година?

О, не, отдавна не правя. С риск да прекаля с цитирането, ще си позволя за последно днес. Оскар Уайлд: „Новогодишните обещания са просто чекове, които хората теглят от банка, в която няма сметка.”

7. О, ето и една наистина прекрасна дума с голямо П: почивка. Почивка, почивка, почивка, почивка, почивка, почивка, почивка, почивка, почивкаааааааааааааааа!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР