Вечеря на свещи с Велислав Павлов

Чудните гени на Велислав Павлов или какви истории чу едно блъди мери

Адриана Попова 14 December 2017

Снимка: Микаел Стефанов

 

Може би тук е мястото да те питам за секссцените във филма. Никой не поема отговорността за тях. На пресконференцията за журналисти се разбра, че докато сте ги снимали, режисьорът е излязъл, операторът е излязъл... Сценаристът каза, че в сценария пише нещо от сорта – „и героят казва ох“.

Това е въпрос на хореография, наистина. Поставя се само мизансцен – къде ще се снима, в легло, на маса. Къде да са ти ръцете, какво да се вижда. И се правят дубли. Камерата снима от различни ъгли, за да има за монтаж. Актьорите трябва да свършат голяма част от работата. Трябва да вложиш страст. С Весела (Бабинова, партньорката му в секссцените) се отпуснахме... Тя е много смела и самоотвержена. Човек се впуска и го прави да изглежда истинско. В западните филми се работи по същия начин. Снимал съм секссцена преди в късометражен филм на Димитър Сарджев. Беше ми сефте-сефте, така че срамът беше доста по-голям. Сега вече имах опит.

А жена ти, и тя е актриса, какво ти каза за филма?

Тя е човек, на когото много вярвам за обратна връзка. От самото начало беше в течение на работата ми по „Вездесъщият“. На премиерата хареса филма много и каза, че иска да го гледа втори път. Каза ми, че е честно, точно, силно.

Не направи ли 10-минутен пърформанс вкъщи на тема – уау, какъв мъж имам?

Тя знае отпреди. Надявам се, че не сме се открили с тоя филм.

Майка ти и баща ти гледаха ли го?

Майка ми – да, надявам се и баща ми да има възможност. Майка ми ми е критик. Гледала е всичко, което съм правил от 99-а година насам, откакто съм на сцена. Поздрави ме, беше много щастлива. Само каза, че съм имал по-големи нокти, отколкото трябва. В близки планове се виждало.

А тя не се ли притесняваше, че вървиш гол (всъщност по боксерки) по улиците. Сигурно е било в ранен сутрешен час и човек настива.

Рано сутринта беше, преди изгрев. Но майка ми не е чак такъв лаик. Тя е калена.

Как се чувстваше гол по улиците?

Беше освобождаващо. Дори съжалявам, че не отидохме по-далеч.

Ти искаше да се поразходиш още по-гол?

Съвсем гол. Но колкото – толкова. Обсъждахме го, но нямаше как да стане. Щяха да ни арестуват, пък нямаше толкова нужда.

Сега търсиш сценарий, в който да си абсолютно гол ли?

Не, не държа.

Трябва да надграждаш. Във филма имаш кулинарни забежки. Кулинар ли си?

Не бих казал. По-скоро съм ценител консуматор. Имаме една книга вкъщи, на Раймонд Вагенщайн. „Моята кухня“. По нея с Юлиана сме правили почти всичко. По-точно аз чета книгата, а тя готви.

Четеш изразително рецептите, разбирам. А тип романтични изненади правил ли си, маса със свещи?

Романтични изненади с вечери не съм правил. Интересува ме друг тип романтика.

Фотографът го моли да си оправи косата.

Колко време ти отнема сутрин да се накъдриш?

Ха-ха, пет минути, колкото да си изсуша главата с хавлия.

Суетен ли си?

Аз съм актьор, естествено. Гледам да не е прекалено. Харесва ми да съм небрежен, но това е голяма форма на суета.

Как поддържаш тази суперформа?

С треньор в зала, да кажем, че е фитнес, макар че мразя думата. Само чисти упражнения без никакви добавки и протеини. Тренирах всеки ден, откакто започнахме да говорим за филма. Сега съм прекъснал, защото нямам толкова време. Но ще продължа за поддържане на форма.

Имал ли си роля, за която да трябва да напълнееш?

Не.

Все си си красив значи.

В България това трудно може да стане. За да напълнееш, трябва да можеш да отделиш шест месеца, а това означава да знаеш какво ще играеш една година напред. Ако е за нещо, в което вярвам, бих направил каквото трябва физически.

Ще трябва ли писмено съгласие от жена ти за напълняването?

Ха-ха, не, самостоятелен съм.

Носиш си халката. Във филма защо не беше с халка, при положение че беше женен по сценарий?

Героите ни с Теди Духовникова са отчуждени хора и е логично да не носят такива знаци.

Значи и аз съм отчуждена, щом не нося халка.

Има и обратен път. Понякога.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР