Вечеря на свещи с Велислав Павлов

Чудните гени на Велислав Павлов или какви истории чу едно блъди мери

Адриана Попова 14 декември 2017

Снимка: Микаел Стефанов

Не знам какви гени са се кръстосали в балканското градче Берковица, за да се появи там Велислав Павлов – готиният тип, когото гледаме в главната роля на филма „Вездесъщият“. Лицето му крещи „Средиземноморие“, но ръстът от 187 сантиметра насочва към по-голяма надморска височина, или поне по-северна ширина.

Съсценаристът на филма Матей Константинов го описва „в безподобен стил – висок, зъби така малко... големшки, ококорен един, алжирски тип“, когато искал да обясни на режисьора Илиян Джевелеков кой актьор му се върти в главата за централната роля. Спомнял си само, че въпросният е играл в сериал, приключил с един сезон. Двамата изгледали доста филми, докато разпознаят Велислав или Слави, както го наричат приятелите му, в „Отплата“ – сериал по Нова телевизия, която сега е съпродуцент на „Вездесъщият“ заедно с „Мирамар“. 

За ролята си на писател, шеф на рекламна агенция и кисел столичен гъзар, който заснема живота на хората около себе си с десетки скрити камери, Велислав получи наградата за най-добра главна мъжка роля на последния фестивал на българското кино „Златна роза“.

Женен е за актрисата Юлиана Сайска, с която имат син Йоан, почти на 6.

Толкова харесахме Велислав Павлов във „Вездесъщият“, че веднага го поканихме в любимото ни заведение Spaghetti Kitchen на площад „Света Неделя“ на вечеря... или поне на нещо, в което двама души пият и си приказват.

Във филма постоянно си с чаша, в действителността какво пиеш?

Тези дни чай, защото съм настинал. Пия водка, пия уиски.

Поръчваме две водки. Каква да бъде, пита сервитьорката. Велислав отговаря:
За мен на първо време малка.
Сервитьорката изброява наличността: смирноф, смирноф блек, русский стандарт, платинум, кетел уан, грей гус. Велислав ме пита:
Искаш ли да сме гъзари и да пием някаква яка?

Хайде!

Грей гус тогава. Или направо да пием блъди. Само искам да помоля бармана сокът да не е много повече от водката. Блъди мери, супер! Мога да го пия с литри. Е, не с литри, но често.

Във филма разпознаваш уискита със завързани очи. Можеш ли го наистина?

Точно преди снимките Матей (Константинов – б.а.) ми направи бърза презентация как се прави това, той е цар. И сега петнайсетгодишната солера, вид гленфидих, бих могъл да разпозная със завързани очи.

А водките разпознаваш ли?

Това съм го правил в един бира бар до операта. Бяхме на рожден ден на мой много добър приятел. Пихме бири и по едно време аз започнах водките. Имаше три вида. Хванахме се на бас, че ще ги позная. Разсипаха ги, без да гледам. Ударих трите една след друга и ги познах. По вкус, по мирис. С водките съм по-добре. Тренинг трябва.

Чувала съм, че с професионални дегустатори са правили следния експеримент. Дават им две чаши – с червено и бяло вино. Всъщност червеното е оцветеното с боя без вкус бяло. И те говорят за червени плодове в него. Дори не са разбрали, че е боядисано бяло.

Тази работа е много в мозъка. Описанията – с дъх на кожа, на боровинки, на дюли и т.н., не е на това какво има във виното, а на какво ти напомня. Това е готина игра.

Блъди мери на какво ти напомня?

Ще видим на второто блъди. Това, което си правя сам, е много по-бейсик. Водка, доматен сок, сол, напоследък не слагам и сол, лед и лимон.

След „Отплата“ малко се загуби, къде беше?

Снимал съм в американски филми (в чужди продукции досега Велислав е играл с Джон Кюсак, Джоан Кюсак, Мариса Томей, Робърт Фостър, Морган Фрийман, Антонио Бандерас, Том Харди – б.а.). За последните 5 години са може би поне 15. В единия играх дори две роли, защото режисьорът ме хареса. Не съм се губил, просто не съм се показвал по телевизията. Играх и в първия сезон на „Дървото на живота“, бях с един мустак ала Фреди Меркюри. Много добър. И играя в две представления в Народния – „На ръба“ и в „Дон Жуан“, където преди 3 години влязох на мястото на Захари Бахаров. И в „Рибарят и неговата душа“ на Мариус Куркински в Театър 199 – 200 и някое представление. Играя и Вершинин в „Три сестри“ в Смолянския театър, даже вдругиден трябва да пътувам.

Ти как стигна до актьорството, разбрах, че си минал някои препятствия?

На шест години в детската градина ме слагаха на столче пред останалите деца да им чета приказки. Бях се научил да чета още преди първи клас. На 16-17 за първи път реших, че ще ставам актьор, покрай филми с Белмондо, Ален Делон, Де Ниро. Намерих самодейна група в Берковица и отидох да им се представя доста срамежливо, защото аз съм срамежлив. Оказа се, че започват репетиции на пиеса за две млади момчета и съм се появил тъкмо на време. Два пъти кандидатствах във ВИТИЗ, бях се готвил самостоятелно и с консултации. Скъсаха ме и двата пъти, почти бях на път да се откажа. Междувременно изкарах казармата. Сестра ми ми каза, че ако много искам да уча актьорство, ще ми даде пари да се запиша. Така записах в Нов български университет. После и майка ми и баща ми се включиха финансово. В началото на трети курс Деси Шпатова ме покани да играя Рогожин в нейния „Идиот“ заедно със Снежина Петрова, Лилия Маравиля, Койна Русева, Светлана Янчева. Там ме видя Мариус Куркински и на другата година ме покани да играя в неговата постановка „Кралят елен“ в Народния театър. Тогава бях слаб такъв, остриган първи номер и после Фичо (сценографът Никола Тороманов – б.а.) ми каза как с Мариус се питали какво е това животно на сцената.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР