Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през изминалата седмица

Ваня Шекерова 03 декември 2017

Илюстрация на Розалина Буркова

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Ваня Шекерова и "Нейните 7"

1. Седмицата ми започна по възможно най-хубавия начин – приятел ухилен до ушите съобщи „Момче е“. Знаех колко отдавна правеха със съпругата му опити за бебе, виждах колко омеква при вида на малки дечица, дори и само на снимка като ги гледа, усещах как помръква след поредното неуспешно ин витро. И сега: „Момче е“! Направо ми се осмисли не само понеделникът, който започна нервно, а и цялото време напред. Стискам всичко каквото е за стискане, моля се да си го имаме това бебе всички, които познаваме и обичаме татко му, чакаме попълнение в отбора на добрите и умните. През май, нали?

2. Отдавна я знае тази истина един стар и добър приятел, който наскоро мина през офиса и ми донесе юбилейната си стихосбирка – „Небесни улици земни“. „Безкрайно търпелива е водата и бавно хвърлените камъни заобля“ пише Димитър Шопов, поетът с неземните сини очи, в които преди много години всички момичета мечтаеха да надникнат съвсем отблизо. А той, принцът на изящната словесност, пишеше:

„В прозорците крайпътни търсех
очи сънували очите ми.
...
И всичките момичета случайни
принцеси ставаха
във тези страшни нощи.
А аз на принца
златните одежди носех.
О, нощи на жестоко изкупление,
с принцеси, разгримирани от утрото,
когато се събуждах просяк.“

Щастлива съм да чета поезията от всичките му периоди на възторзи и съзряване, на полети и падения, събрана в „Небесни улици земни“. Между другото, каза ми, че с парите от продажбата на стихосбирката си помага на деца в нужда.

„Разгърден, белобрад по улиците скитащ,
разпръснал звезден прах, но тъй и непораснал.“ Митко!

3. Към него веднага ще присъединя още един човек, за когото благодаря на съдбата, че ни срещна – Боряна Радева. Тази жена 25 години управлява голям, смятан за мъжки бизнес – фирма Евромаркет за търговия с едрогабаритна строителна техника и инструменти. И така както живее сред багери и валяци, сред гедоре и гаечни ключове, Боряна е повече от 100% жена, която като се появи някъде, сякаш слънце огрява. От нея струи лекота и нежност, наистина заразява с оптимизъм и доброта. Срещнах се с инж. Боряна Радева, за да пиша за нея. После – за да я помоля да помогне на благотворителната инициатива на списание EVA в полза на жени с рак на гърдата. Без да се замисли, Боряна купи и дари лично мобилен ехограф за фондацията на Нана Гладуиш „Една от осем“. Стана генерален спонсор на гала вечерята на EVA, на която се събираха средства за проекта „Розов кемпер“, пътуващ из цяла България, за да оказва помощ и подкрепа на жени с рак на гърдата. На партито за честване 25-годишнината на Евромаркет Боряна беше предупредила поканените над 600 гости, че вместо букети и подаръци могат да правят дарения пак за каузата на списание EVA. И тъй като самата Боряна не иска да се шуми около това, реших да го разкажа като мое преживяване, като нещо, което не само ме докосна, а ме разтърси – човещината, способността да даваш, да правиш нещо за другите и то не формално, а от сърце.

4. От сърце се зарадвала бабата на моя приятелка, която получила за 86-я си рожден ден необичаен подарък от своите внучки – те се появили в дома й с панделките, които упорито отказвали да носят като деца. Отгледани от баба си Бистра и сестра й ежедневно били тормозени с ресане на косите, сплитане или връзване и задължително украсяване с червени панделки. Бистра разказва, че концепцията на баба Дешка била момиченцата да са спретнато издокарани като мартеници – в червено и бяло. В тази концепция се вписвали и панделките, все червени или бели, които те смъквали веднага щом излезели от вкъщи. А бабата се разстройвала, виждайки ги да се прибират без тях. Затова и сега подскочила от радост, като й сбъднали една мечта. Колко му е да зарадваш един стар човек – най-често те нямат нужда от материални подаръци, най-ценното за тях е да си поговорят с близък, да си спомнят хубави мигове от миналото. Казах й аз на Бистра, че я поздравявам за изобретателността, а тя ми прати снимка на баба си, най-щастливата баба на света.

5. Срещнах и едно щастливо момиче, което на 29 години живее в мечтата си – Розалина Буркова е илюстратор и аниматор и работи точно това, което си иска. За мен беше странно, че се е отказала от модния дизайн след като с дипломната си колекция в реномирания колеж „Сейнт Мартин“ в Лондон е спечелила една от трите стипендии, отпускани от Louis Vuitton. Розалина обаче има много сериозен мотив да го направи и да смени посоката на развитието си – схванала, че модата е жесток бизнес, маскиран като изкуство. За тази талантлива чаровница ще ви разкажа в някой от следващите броеве на EVA, тя си замина в Барселона, където живее напоследък, напускайки Лондон след седем години там.

6. А за бунтарите от групата XXL спокойно мога да напиша, че са моите седем - художниците Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев и Слави Славов всъщност са осем, а сега и много повече – откриха изложба в Националната художествена галерия, която включва поне още десетина имена на техни съмишленици, които се опитват да нанесат „Ритник в гърба на инерцията“. Преди десетина години заради изложбата им Antisax – Ново политическо изкуство, бе закрита една малка галерия в София. Сега може да видите част и от обявените тогава за скандални и неприлични творби в пространството на НХГ. Може би повече хора спряха да се преструват, че царят не е гол...

7. Защо!? Така възкликнах, виждайки снимка на млада иранка, подложила се на 50 пластични операции, за да го докара на външен вид Анджелина Джоли. Каква ти Джоли, то карикатура, маска за Хелоуин! Защо родителите на това 19-годишно момиче не са го завели на психиатър, вместо да го оставят да харчи парите им за безумия? Защо едно родено красиво същество – убедена съм, че персите са сред най-красивите представители на индо-европейската раса – се е превърнало по собствено желание в гротеска на жена, на човек изобщо? Толкова ли е непреодолимо овълчването у пластичните хирурзи, че не могат да откажат да участват в обезобразяването на очевидно психически болен индивид? Не е ли време вече да се въведат някакви ограничения за тяхната намеса, вместо да се разчита само на професионалния им морал? За това впрочем говори д-р Радина Денкова, провокирана от участници в Биг Брадър, които са на светлинни години далеч в подмяната на самоличността си от това, което гледам в момента. Бедна, бедна Сахар Табар, защо не умря при някоя от операциите... вместо да живееш като нищо подобно?

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР