Глава в тортата, веднага!

Теория и практика на илюзиите – десет години по-късно

Ирис Крилатска 05 декември 2017

В края на лятото бях на една паметна сватба край морето. На масата до мен седеше готиният 9-годишен Жижо, син на мой племенник, който в края на сватбата получи внезапно вдъхновение и реши да осъществи една своя мечта, забивайки нос в парчето торта пред себе си. Оказа се, че той много отдавна я мислел тази работа с тортата, на всеки свой рожден ден навивал майка си и баща си да му позволят да го направи и сега изведнъж... бааам!

„Не ми хареса чак толкова“ – каза ми той с малко мрачно лице, цялото в сметана и целувчен крем. „Да, но повече няма да мислиш за това. Направил си го, разбрал си какво е и даваш нататък“ – отвърнах аз и той май се съгласи.

Доверявам се на майката природа, защото тя знае неща, които аз не знам.
Наистина го мисля. Това ми се струва единственият начин да се спасиш донякъде от блатото на илюзиите и напразните очаквания. И също така си мисля, че това е единственият начин да изживееш живота си смело и радостно. Да не се разминеш с него, да не го оставиш да ти инжектира серума на апатията, безнадеждността и фрустрацията. Главата в тортата! Сега или никога! Винаги се опитвам така да действам (или поне винаги се опитвам да се опитвам), но определено не винаги ми се получава. Затова ми стана толкова хубаво, като видях как Жижо си бухва главата в тортата. Дори извиках наум: Оле! Кой знае защо, все пак не бях на корида, а на сватба.

Преди десет години написах за EVA текст, посветен на така наречените разминавания, любовните разминавания. Казваше се „Теория и практика на разминаването“ и в него ставаше въпрос за това как с някои хора просто не ви е писано да бъдете заедно. Аха-аха да се случи и... не се случва – единият не доизказал нещо, другият не дочул, не доразбрал, не пожелал и... в най-добрия вариант го докарвате до някой и друг секс. Има привличане, има желание, обаче между думите и делата просто не успявате да се напаснете, изпускате момента и край. Вътрешно си го знаете – край! Никога няма да бъдете заедно. Еднакво хитри сте, еднакво суетни, горделиви, самовлюбени, несигурни, страхливи, силни и въобще природата просто не ви е създала да си бъдете полезни един на друг. Елементът „полезност“ е много съществен за природата, която е трезвомислеща и практична и въобще не обича да философства. Тя знае неща, които ние не знаем – ето в какво наистина вярвам. Много е глупаво да не се доверяваме на майката природа. Много. Първи урок, научен през изминалите 10 години – всичко става точно така, както трябва да стане. И затова никога не трябва да съжалявам за НИЩО. Доверявам се на майката природа, защото тя знае неща, които аз не знам.

В текста отпреди разказвам за моя стара любовна история – бях толкова влюбена в един мъж, че се разорих да си купувам нови обувки заради него (беше някакъв маниак на тема женски обувки, но не чак дотам, че да ми ги купува той, а аз бях още наивна и готова на всичко 18-годишна. Да не говорим, че семейството ни бе във финансов колапс, защото баща ми беше тежко болен. Обаче като си влюбен, си влюбен – дори и светът около теб да се руши, ти си извън времето и пространството. И понеже все пак си купувах евтини обувки, те непрекъснато ми правеха невероятни мазоли и аз куцуках на любовните срещи ни жива, ни умряла, но кой ти гледа! Вътрешно нали летя!

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
К.
05 декември 2017, 21:49

И успяхте ли да се срещнете с някого все пак ? :)

ТВОЯТ КОМЕНТАР