Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през изминалата седмица

Мария Попова 26 ноември 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Мария Попова и "Нейните 7"

Искам да имам стълба до небето. Може ли някой да ми изработи толкова висока стълба, че да мога да стигна до небето? Ако се чудите за какво ми е, то ще споделя, че си мечтая да си поговоря с мама. Искам да я помоля да ми направи от нейните палачинки, а на татко да изпрати от онези кифлички, които само тя правеше. И до ден днешен той отказва други. Искам да се почувствам дете и душичката ми да грейне от щастие. А пък когато реша да сляза отново долу, искам мама да ме прегърне. Колко хубаво би било всеки да си има такава стълба, за да ходи до небето. Поне за малко, поне за няколко пъти.

Искам да имам еднорог. Точно като онези приказните. Еднорогът ми ще бъде бял. С него ще летя до работа, защото ще има и криле. Писна ми от задръствания и псувни за добро утро. Еднорогът ще се казва Лия. Така исках да кръстя дъщеря си, но мъжа ми каза друго. Когато стигна до работа, ще оставям Лия на зелената поляна до офиса. Ама за да я има, спрете да застроявате като луди, моля. На тази поляна ще има много еднорози и на Лия няма да й е скучно. Колегите също ще си имат по един.

Искам да имам златен хамстер. Той ще е моят домашен любимец, другарчета ще сме. Обещавам да му купя огромна въртележка. Наистина огромна. И той ще изпълнява желания като в приказката за златната рибка. Няма да му искам роклички, къщички, колички. С него ще лекуваме деца и големи. Че има нещо сбъркано на тази планета. Я си се разболял, я са ти поискали 100 хил. евро, за да живееш. Затова малкото Криси, когато има нужда, златният хамстер, ще я излекува. Когато дядо Стефчо го закъса с краката, златният хамстер ще му помогне, че как иначе ще отиде да си вземе пенсията. Така само като видим „DMS някой си“, казвам му и той оправя нещата. Готин хамстер.

Искам да имам гумичка за обиди. Най-мразя да наранявам. А понякога го правя доста умело. В повечето случаи, когато обиждам, се чувствам слаба. Нападам. Искам с гумичка да изтрия онзи път, когато казах на сестра ми, че гъските мрънкат по-малко от нея, или когато търпя писъците ми, защото някой трябваше да бъде виновен, че съм в лошо настроение. Гумичката би била доста полезен инструмент за много хора, защото някак в природата ни е да нараняваме.

Искам да имам чувал с парички. За дядо Стефчо. Че направо ми се свива сърцето, когато го видя в магазина да брои стотинки за кисело мляко и хляб. Много нечестно! Дядо Стефчо цял живот бачкал, за да го награди накрая държавата с кисело мляко. А когато имам чували с парички, вадя няколко и му ги давам. Така ще си купи телешка луканка, пастет от гъши дроб, чери домати. И ще направи на баба Лили романтична вечеря. Защото и двамата го заслужават.

Искам да имам зоологически резерват. Дайте да ги затворим тези зоологически градини. Никаква полза от тях. Как да покажа на дъщеря си измъчения лъв, който не трябва въобще да се намира в Европа. Че от него заработват и по някой лев. Не си спомням дивите животни да имат функцията на работници. Та резерватът ще е до поляната, където оставям еднорога ми. Ама ще сложа някаква ограда помежду им, че да не вземе лъвът да нападне Лия. Все пак това му е природата, а не да лежи в мръсна, тясна клетка.

Искам да имам мечти. Необходими са ми, за да ми е по-уютно на душичката. Тази моя наивност ме вдъхновява за утрешния ден, седмица, месец, година, век. Така ще мога да се качвам до небето, да летя с еднорога без да ме псуват, с хамстера ще лекуваме хора и няма да има “DMS някой си, ще наранявам по-малко, дядо Стефчо ще има пари за гъши дроб, а лъвът вместо в клетка, ще живее в резерват.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР