На сватбата им на 10 февруари 1840 г. младата кралица Виктория се превръща в истински моден диктатор, тъй като полага началото на тенденция, превърнала се в традиция – дантелената и най-вече бяла булчинска рокля, белият булчински венец, в нейния случай от портокалови цветя и мирта, и бялата сватбена торта. Според някои гости на тържеството пред олтара Виктория буквално се тресяла от нерви, но когато трябвало да каже „да“ на своя Алберт, гласът й прозвучал високо, ясно и абсолютно уверено. Още по-уверена в любовта си е Виктория след първата брачна нощ, описана в дневника й като едно от най-невероятните преживявания в живота й.

„От дневниците й става ясно, че се желаели физически изключително силно, и това безспорно е една от причините да са пример за едно от най-стабилните семейства в историята на Англия“, казва Дейзи.

Картини със сцени от брачния живот на кралица Виктория и принц Алберт са рисувани от много художници. Виктория е представяна като предана майка с корона на главата, а Алберт – като много красив и грижовен баща, а около тях пърхат куп ангелокъдри дечица, облечени в кадифе и коприна. Идиличният образ на кралското семейство отчасти отговаря на действителността – двамата имат 9 деца и в нито един момент никакъв слух не хвърля дори най-бледа сянка върху съпружеското им щастие. Някои източници твърдят, че тайната на техния здрав брак е в това, че много си пасват в леглото и са със сходен темперамент. Принц Алберт дори сам „дирижира“ обзавеждането на спалнята им, като държи леглото да е в непосредствена близост до вратата, за да може във всеки един момент да протегне ръка и да я заключи.

Нищо под слънцето не е съвършено обаче, дори бракът между Виктория и Алберт. Тя ненавижда почти перманентната си бременност и смята кърменето за „отвратителна дейност“, която я приравнява с животните.

При срещата ни в Лондон с Дейзи Гудуин се поинтересувахме дали създателката на сериала, която познава историята на кралицата в най-прецизни детайли, би я описала като феминистка за времето си. „Не бих казала, че е феминистка в днешния смисъл на думата, но да, тя е била напълно наясно колко по-труден е пътят на жените и това си личи във всички нейни негативни изказвания, свързани с брака и майчинството. Не мога да скрия, че отношението й по тези теми винаги много ме е впечатлявало, най-вече заради нейната тотална липса на вина, че не прекарва достатъчно време с децата си, например, или че не е перфектната съпруга. За нея определено не е било важно като жена да бъде добра майка и съпруга, а да бъде добра кралица. Освен това, тя е била едно малко момиче в много мъжки свят, и когато казвам малко, имам предвид 1,52 см. Височината й определено я е провокирала да се доказва още по-настойчиво пред мъжете в двора, за да може чрез постъпките си да надмине очакванията им и да покаже, както на себе си, така и на тях, че нито ръстът й, нито фактът, че е жена, са основа за нейното подценяване“, отговаря Дейзи.

Всички типично „женски“ състояния изтощават Виктория и тя постепенно прехвърля голяма част от кралските си задължения на Алберт, който ги върши с огромно удоволствие и очевиден талант за държавнически дела. Кралицата обаче не винаги е щастлива от това доброволно, а всъщност не съвсем, сдаване на властта. Понякога избухвала и беснеела из целия дворец, ядосвайки се на нещо, което мъжът й бил решил без нейно знание, а самият Алберт се страхувал да не би да е наследила лудостта на дядо си Джордж III. В такива случаи той никога не й противоречал, дори не спорел с нея, просто й пускал бележки под вратата.

Виктория била респектираща и контролираща майка, също като своята собствена. Най-драматични били отношенията й с първородния им син Алберт Едуард, когото наричали Бърти и който като бъдещ престолонаследник не отговарял на нито едно от изискванията на майка си. Тя смятала, че Бърти е грозен и едва ли не бавноразвиващ се заради лошите му резултати по всички предмети, макар да учел при най-добрите частни учители в Европа. Най-сериозният разрив между майка и син настъпил, когато Бърти заминал за обучението си в армията и скоро оттам дошъл слухът, че има връзка с някаква леконравна актриса. Една от емблемите на дългогодишното управление на кралица Виктория е т.нар. викториански морал, според който женското целомъдрие и почтеност, както и съпружеската вярност са най-висши ценности. За фалша и лицемерието, които стоят зад фасадата на този „викториански морал“ говори фактът, че точно в тази епоха разцъфтяват проституцията и публичните домове. Бърти, бъдещият крал, отказва да следва какъвто и да е морален кодекс и скоро баща му пристига, за да го вразуми. Двамата разговарят дълго, разхождайки се под дъжда. Скоро след това Алберт се разболява от коремен тиф и две седмици по-късно умира. Виктория обвинява Бърти за всичко. Дълги години след това тя не позволява на сина си дори да се доближи до нея. Със смъртта на съпруга й животът сякаш приключва и за нея.