Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през изминалата седмица

Адриана Попова 19 ноември 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Адриана Попова и "Нейните 7"

Дали са се обичали?

Погледнете тези двама души, така далече от идеала за красота. В далечния 15. век те са били знатни хора - херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, негова съпруга пред Бога. Нарисувал ги е един велик майстор - Пиеро дела Франческа и днес можем да видим специфичните им профили в „Уфици“, любимата ми галерия. Тези дни получих албум с най-известните картини в „Уфици“, синът ми беше във Флоренция и ми го донесе.

Погледнете херцога с обезобразения му в рицарски турнир нос, със закривената брадичка на човек, свикнал да получава своето, и херцогинята с това лишено от кръв и живот лице. Картината е поръчана от Федерико в чест на раждането на сина му, наследник на престола. Батиста Сфорца умира скоро след раждането и сянката на смъртта като че ли се вижда върху лицето й. Дали са се обичали тези двамата, смуглият мъж с набит врат и жената със студения вид на светица, дали са чакали дълго това дете и той страдал ли е, когато тя е умряла? Знам само, че тяхната приказка е приключила през 1472 година и че когато преди 5 години застанах пред двойния им портрет, в тяхно лице видях всички хора - прекрасни в несъвършенството си, ужасно смъртни и абсолютно неповторими.

Несъвършените са ми приятели

Все повече заобичвам несъвършенствата на приятелите си. Някога съм ги харесала заради техните плюсове, но сега ги обичам заради недостатъците им. Те ги правят живи, дишащи хора. Разпознавам фалша във възклицанията им, пресметливостта им, милия им егоизъм, несериозността е леко прегрешение, знам, че могат да обещаят нещо и да не го направят, знам, че са царе на изопачаването в собствена полза, знам клишетата им и думите, които произнасят грешно. Както те знаят и са изпитали всичките ми лоши черти и предателства. Съвършените са извън приятелския ми кръг и слава Богу.

Не плачи бе, Браяне

Преди няколко вечери пътувах с трамвай. На съседната седалка имаше циганско семейство – двама възрастни, мъж и жена, с бебе, мисля, че им беше внуче. И внучето плачеше. С неподражаем акцент бабата го успокояваше: „Не палачи, бе, Браяне“. Пак наскоро видях други циганки, наполовина заровени в кофите за боклук. Нещо се караха и едната викаше на другата: „Млъквай ма, Деборо“. Няма да оспорвам правото на сънародниците ни да кръщават децата си с най-разнообразни имена. Важното в случая е, че хората използваха правилно звателната форма на личните имена. Обожавам това старо момче, звателния падеж, и ми е много мъчно и ядосано, когато чуя по телевизията Биг Брадър да се обръща към съквартирантите с „Господин“ вместо „Господине“ и „Сашка“ вместо „Сашке“. Телевизионният език влияе мощно и скоро единствените пазители на звателната форма на личните имена могат да се окажат на Браян баба му и на Дебора колежката.

Подаръци ще има

Можем да се почваме с подаръците. Вече купих първите три. Въпреки че има малък проблем с купените много преди празника подаръци. Когато им дойде времето, ентусиазмът ти към тях е поизстинал. Приличат на извадени от морето камъчета, които под водата са били толкова лъскави, а сега са с изсъхнали цветове. Може би номерът е накрая да прибавиш към тях нещо, купено в последния момент. Като книгата на Лазар Радков „Яж шоколад и отслабвай“ в комплект с някой срамно голям белгийски шоколад. Какво по-хубаво от добър вкус в устата и малко вяра в невъзможното?

Омекотител за сърца

Има такъв манастир – Разбоишкия, до Годеч, на брега на река Нишава. От манастира са останали само сградите, последната монахиня се е споминала някъде към 2011 година. На входа на скалната му църква има книжно копие на иконата „Богородица Седмострелна“. За първи път виждах това изображение, Богородица с един наръч ножове. Приличаше малко на героя на Даниел Отьой, който мяташе майсторски ножове в „Момичето на моста“, простете за сквернословието. Оказа се, че иконата се нарича още „Смекчаване на злите сърца“ и молитвата пред нея защитава от нашия собствен гняв и раздразнителност, и потушава свадите, защото нищо не пронизва сърцето на Божията майка така, както раздорите и човешката лошотия. Прочетох и възхитителния тропар в чест на Богородица Седмострелна в най-голямата книга с тропари в света – гугъл, и наистина се трогнах. Не, сериозно се трогнах.

Тропарът звучи така: „Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията над тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о, Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдечието на нашите ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.“

Ама вие сериозно ли?

Обаче не мога да си смекча сърцето за комедията „Мамчета по Коледа“. На това нещо трябва да има надпис, че застрашава здравето – нещо страховито да е, може със снимка, като на кутиите с цигари. Авторите трябва да бъдат немедленно напляскани и подведени под отговорност заради болезнена проява на простащина. Само една от сцените – козметичка трябва да направи кола маска на надарен стриптийзьор сещате се къде, той я пита: „Да разтворя ли още задника си за теб“, тя се влюбва. Леле, как са се сетили! Очаквам след като преборят сексуалните посегателства, в Холивуд да започнат поход и срещу лошия вкус. Ужасно е да гледаш в този филм да се мъчат актриси като Мила Кунис, Сюзън Сарандън и Кристин Барански. Носете си червен конец, чесън, светена вода или каквото там имате срещу зли духове и уроки и ако минете покрай плакат на филма, не се колебайте да ги използвате.

За да не са толкова сами

Понякога съм си мислела - ако имам право на едно голямо желание, какво би било то? И май ще бъде да няма деца, които растат без родителите си. Вижда ми се най-ужасното нещо на света, като изключим войните. Тези дни четох за момиче, отраснало в социален дом, което скочило под влака. Не загинало, останало без крака. Не искало да живее, защото никой не го харесвал. Наясно съм, че това с чувството за самота и усещането, че светът е срещу теб е разпространен тийнейджърски синдром, но съм сигурна, че точно това момиченце е имало повече основания да си мисли така.

На 20 ноември е Световният ден на детето. По информация на SOS Детски селища 1 на 10 деца по света расте без родителска грижа, а според проф. Алън Шор, невролог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, размерът на мозъка се влияе от липсата на любов.

Мнозина ще си кажат – и аз ся кво да направя. Ами ся, всъщност можеш. SOS Детски селища например е много готина организация, в която самотните деца получават грижа, много близка до родителската. Живеят с майка заедно с други деца, които стават техни братя и сестри. Можеш да отделяш 20 или 50 лева за тях всеки месец. Помисли – дали ще го усетиш като удар по джоба си? Според Центъра за развитие на децата в Харвардския университет всеки долар, инвестиран в ранно детско развитие, връща 4 до 9 долара на обществото.

Има и една много готина инициатива на Nivea, които са пуснали за трети пореден път лимитирана серия кремчета с детски рисунки върху кутиите. 30 стотинки от всяко купено кремче ще отиде за SOS селищата в България. Към серията има и комплект книжки с приказки за герои като Мая, Зайо и Феята и много симпатични илюстрации.

Ето ви идея за смислен коледен подарък.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР