Художникът Тристан Ра за аромата и цветовете на Рая

Прилича на герой от арабска приказка – с дълга риза и потури, обут с папуци и с мускетарска брадичка. Седи пред триетажната си жълта къща със сини капаци на прозорците в селцето Карла Байл. Картините му се продават в цял свят, а разговорът ни с него потича сам

Лилия Илиева 11 ноември 2017

Снимка: Петър Настев

 

Така ли западналото селце се превърна в център на изкуствата?

Постепенно доведох приятели художници, които работеха с галерии и нямаха нужда да печелят пари, продавайки тук. В началото имаше много необитаеми къщи. Правехме изложби върху вратите им, на улицата. Направихме няколко такива експеримента и това шокираше и привличаше хора. След това преместихме тук седалището на асоциацията Rue des arts (Улица на изкуствата). Много художници пожелаха да дойдат. И малко по малко... Започнаха да идват хора и от Тулуза. Правехме големи вечèри на площада и ставаше много уютно. 30 години бяха необходими да се развие селцето и да се превърне в това, което е сега.

Имаш много интересен гердан от перли. Откъде ти е?

От Полинезия. До мястото, където живеехме в продължение на година, отглеждаха перли в стриди. Много стриди бягаха от развъдника и като се гмурнеш на два метра под водата, ги намираш. Събирал съм ги една по една.

А кога си живял там?

През 2000 г. От една галерия, с която работех, ми предложиха: „Ако искаш, плащаме ти да заминеш за година, където искаш, и да рисуваш. Купуваме 80 картини на мястото, което избереш.“ И им предложих да отида първо в Полинезия, след това на Маркизките острови. Винаги съм мечтал за тези земи заради трансформацията в творчеството на Гоген, когато попада там. Много харесвам картините му и исках да видя какво променя рисуването му от класическо с голяма прецизност в детайлите в клоазонизъм (стил в постимпресионизма). Той живее във време на класическо, равно, предсказуемо и твърде изпипано изкуство. И в Полинезия рисуването му избухва, полудява. Цветовете му стават толкова ярки – виолетово, червено, при това започва да разделя човешкото тяло. Раздвижва историята на съвременното изкуство. Трябва да е получил огромен вътрешен шок, за да може да се промени изцяло и да започне да се изразява тотално различно.

И какво откри?

Острови, които приличат на змия от черни скали, надигаща се от морето. Много сурови. Няма плаж. Дотам пътувах 10 дни с лодка. Наистина е далече и беше много скъпо. На 7-те острова имаше само един хотел. Трябва да живееш при местните. Да се движиш е сложно, възможно е с кола 4х4. За рисуване е трудно. Направих портрети на хората, при които останах да живея. Местните са добри, но и при тях се усеща дивото. Може би Гоген ги е избрал, защото е искал да открие точно дивата страна на човека.

И къде е ключът на промяната в него?

Не знам, не е само в мястото. В Полинезия, особено на Маркизките острови има един особен аромат... аромат на рая.

А! Какъв е ароматът на рая? Може би има много Еви и ябълки?

Хахаха. Да, има истински Еви. Гоген там е имал дванайсетгодишна любовница, което в Полинезия е нормално. Момичетата узряват на 12 може би заради слънцето, топлината... Това е моментът, в който са най-хубави. Хубостта им трае, докато станат на 16. След това стават много дебели.

А ключа май го открих един ден, когато се прибирах с колело след дъжд. Така силно миришеше на иланг-иланг, че все едно всичко беше подгизнало от аромат. Получаваш шок от силата на този мирис. Моите усещания се засилват от мощни аромати. В Полинезия и на островите мирише на кокос и на иланг-иланг. Мисля, че Гоген е получил нещо като шок от това. Природата е красива, ужасяващо красива, но без да е някакво чудо. Ключът не е в цветовете сами по себе си. Има друго, което прави всичко божествено.

Има ли други известни хора сред клиентите ти, освен министъра?

Той ни е помогнал, но никога нищо не си е купил. Сред клиентите ми има много индустриалци. В момента имам клиент в Тулуза с консултантска фирма. Офисите му са прекрасни. Поръча ми да нарисувам портретите на всички шефове в нея. Окачва ги на вратите им. Нарисувах 14. Той обича изобразителното изкуство, богат е и купува много.

Имаш ли ритуали за рисуване? Да пиеш вино например.

Не. Има в историята на изкуството художници, които са пили вино, за да рисуват, но така не става. Аз наблюдавам реалността през деня и късно нощем й давам възможност да излезе на платното.

А откъде идва името ти?

Опитвал съм различни псевдоними. Малкото ми име е Жерар Тристан. А майка ми ме наричаше Ра като малък вместо Жерар. Хрумна ми, когато подписвах договора с руския търговец. И на него му хареса.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР