Вечеря на свещи с Ивайло Пенчев, един бивш нърд

Светът е негов – Уолтопия е №1 в бранша с 50% пазарен дял не къде да е, а в САЩ. Управлява около 1000 души на три континента и е сред шестимата най-динамично развиващи се предприемачи в света за 2015. А според EVA той е едно момче, което не се е наиграло и не е натворило белите си навреме

Ваня Шекерова 09 ноември 2017

Снимка: Микаел Стефанов

Създателят и управляващ световния бранд за дизайн и производство на изкуствени стени за катерене Walltopia Ивайло Пенчев се вряза във фокуса на вниманието ни като папагал сред ято врани. Напсува в отворено писмо управата на „София Тех Парк“ заради намерението им да го глобят, тъй като не построил сградата на Уолтопия в срок. Същото се случи и на Комисията за финансов надзор, объркала се в проверката на онлайн платформата за обратни търгове Auxionize, една от неговите фирми. И двете писмени творения на Пенчев – разпространени и коментирани в медиите – го осветиха като човек с високо самочувствие, особено прям и недотам благовъзпитан.

Независимо от всичко това Ивайло е много голям предприемач, инвеститор, новатор, абе мъж на място и това място не е Велико Търново, откъдето е родом, не е България, откъдето управлява бизнеса си и където живее, а е светът. Светът е негов – Уолтопия е №1 в бранша с 50% пазарен дял не къде да е, а в САЩ, печелейки не с цена, както мнозина си мислят, а с качество – продуктът на компанията е с 10% по-скъп от този на конкурентите. Ивайло Пенчев, който управлява около 1000 души на три континента, е и сред шестимата най-динамично развиващи се предприемачи в света за 2015 г. според класацията на E&Y. А според нас от EVA – той е едно момче, което не се е наиграло и не е натворило белите си навреме. Затова го прави сега. Разкрихме това в една доста импровизирана вечеря на свещи, която трябваше да е на покрива на сградата на Уолтопия, но тъй като времето не беше на наша страна, с любезното съдействие на „Рене кетъринг“ я подредихме в още необзаведения офис на Ивайло. Огромен – защото по думите му той е мегаломан.

Вместо визитка

Родителите му са учители. Не е търпял лишения, но доста неща му били отказвани. Веднъж искал да му купят шейна „Чук и Гек“, но пари нямало и голям рев паднал. Първите си дънки купил от виетнамците, когато бил в горните класове. Било много престижно да имаш дънки, като почти непостижима мечта. Завършил математическа гимназия със специалност физика. В казармата започнал да пише роман, сайънс фикшън, ръкописът се затрил по-късно. Учил до четвърти курс физика в СУ. Тогава спрял, не си взел изпитите, защото трябвало да работи. Започнал бизнес и прекъснал уж за една година, после за още една и така никога не дошло време да си завърши образованието. Казва, че диплома не му трябва, макар че бил мераклия физик – само с една петица през четирите години следване. Първият му бизнес бил с йо-йо, майсторели ги с един приятел. Не прокопсали. Успоредно с това Ивайло карал такси. Изкарвал добри пари. По-късно със съученици от математическата гимназия направили фирма за опаковки „Екстрапак“ и след нея – през 1998 г. – Уолтопия, със съдружник Метин Мусов.

Казват, че детството е определящо за това в какви хора ще се превърнем като възрастни. Вярваш ли в това? 

Вярвам, да. Първите три години са най-важни – формират психиката. Тогава детето става или уверено, или неуверено, а от това зависи целият му живот.

Мислиш ли, че има рецепта за щастливо детство, или родителите винаги грешат в очите на децата си?

Има, според мен. Родителите трябва да са подкрепящи, майката да е безусловно обичаща... Банални приказки са това, но е истина – майката трябва да е топла, невзискателна, т.е. не нищо да не изисква, но да дава любов и внимание. Бащата вкарва дисциплината, но най-важно е вниманието, времето, което отделя. По-добър родител е този, който обръща внимание на детето си, било то и да го шляпа по дупето понякога или да се нервира, отколкото такъв, който не обръща внимание, но пък и никога не се е скарал на детето си.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР