Хер Терзийски и Непосилната лекота на битието

На Кайо Терзийски не може да му се отрекат три неща – първо, че е много талантлив и умее да пише въздействащо, второ – че прави с публичния си образ каквото си иска, без да му пука, и трето – че се самоунищожава циклично, като очевидно за това има нужда от зрители, колкото повече, толкова по-добре

Лилия Илиева 06 ноември 2017

Снимка: Петър Драганов

Изявите на Калин Терзийски в медиите през последните две години се бяха превърнали в мрачни свидетелства на саморазпада със заявки, че ще умре до 7 дни, с интервютата, които даваше пиян с пукнато ребро и подут крак в апартамента на родителите му и малко по-назад в дома на тогавашната му любов Елен Колева, където надигаше бутилка в кадър, докато Елен мелодраматично свиреше на пиано. Направи впечатление и участието му в риалити формата „Фермата“, което приключи с влизането му в болница. В момента Калин Терзийски е отново на светлата и спокойна засега страна на живота, трезвен, подготвящ нов роман, написал 300 страници. Той е приятел на EVA и автор в нашето списание. Наслаждавали сме се и на таланта му на кулинар.

Този разговор не е с цел упрек, критика или обвинение, а по-скоро опит да бъде разбран един много талантлив човек с неведомите завои в житейската пътека, която избира.

Баналният живот е убиец за изкуството. Защото то се дължи на живи, екстремни вълнения, но не като платено скачане с бънджи, с което като най-прекрасен охранен тумбак, като консуматор си позволяваш да си качиш адреналина.
Двамата се срещаме в столичен мол близо до мястото, където живее в момента. Кайо е точен. Седи на маса в Starbucks срещу мен и пие газирана вода. Подпухнал, напълнял, но с прояснен поглед. Ерудиран, авантюрист, бохем по начина, по който го разбира той, пълен с истории, от които наднича чувството му за хумор. Дали е умен или глупав? Като че ли му е интересно да опитва и двете. Говори на каданс и разговорът ни се стеле хипнотично, като пелена от гъста мъгла.

На всеки му липсва по нещо – казва той, – а аз опитвам от всичко едновременно. Ям миш-маш със сладолед, пия шампанско на закуска, мляко – на вечеря. Правя каквото си искам. Животът ми прилича на непрекъснато редуване на горещи и ледени душове и на имането с нямането на вода.

На теб може би ти липсва редът и не ти се мисли в перспектива.

Едва ли ще подобря общественото си реноме, ако ти кажа, че – усмихва се – миналата година за месец и половина изхарчих десетки хиляди левове в охолен живот.

Откъде се появиха тези пари?

От „Фермата“, но дали нямаше клауза да не казвам, че има хонорар. Беше сериозен. Половината дадох на дъщеря ми, за следването й в Германия. Затова и участвах, и за да спра известно време да пиша като изоглавен за сайтове и периодичния печат по задължение, често не каквото ми се ще или по начина, по който искам. Тренировка е, но се чувстваш претоварен и досадèн, все едно проститутка да си има и двама любовници.

Това участие за теб завърши в болница.

Да, беше тягостно, еднообразно и крайно мизерно, при мъчително тежки условия. Малко като в концлагер. Снимаха ни отвсякъде, носехме микрофони и в тоалетната, редувахме тежка селска работа с работа като на пустинен остров, дояхме животни, строяхме плевни от цепени пръчки, които измазвахме с конска тор. А мен ме обзе някакъв героизъм, реших да покажа, че „дядо“ е много корав, и хукнах да работя повече от най-младите и най-здравите. Накрая отслабнах, стегнах се, влязох във форма, обаче започнах да получавам силни пристъпи на аритмия. В болницата рухнах. Много се уплаших.

Проблемът със сърцето не беше ли и в резултат на алкохола?

Не. Гледах да не пия, защото бях заявил, че влизам, за да се боря със своите демони. Преди това почти бях спрял, за да съм във форма. Във „Фермата“ разполагахме с по една дамаджана, с която сериозен пияч за два дни спокойно може да се справи. Ние бяхме 20 човека, 10 си пийваха сериозно.

Може да те е притеснявало присъствието на Елен Колева.

Няма как да те притеснява човек, който не предизвиква у теб някакви страсти. Внимаваш в поведението си към него, защото сте били близки и имате общи спомени, опипваш почвата, но когато се държи спокойно, с благоприлична дистанция... Усещането ти за него е както за всеки друг.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР