Ан Хачи разкри, че не е имала телевизор докато е растяла, което обаче не го отчита непременно като минус. А причината да се „радва“ на детство без телевизор вкъщи е, че родителите й не можели да си го позволят финансово.

„Нямахме телевизор. Бяхме много бедни, аз пеех в църковния хор в малък град на име Оушън Сити в Ню Джърси. За добро или за лошо нямах възможност да раста с вперен в малкия екран поглед. Измислях си занимания на двора, имах си свой свят“, разказа в интервю Ан Хачи. Затова и тя е отгледала по този начин двете свои деца. Не, не ги е лишила нарочно от присъствието на телевизор у дома, а просто ги е ограничила откъм ползването му и винаги е гледала да си играят на двора или на някакви семейни игри.

„Обичам да се забавляваме с простички неща. Много ни сближава играта Sorry! (нещо като „Не се сърди човече“). Обичаме и играта на „глупава шапка“ - слагаме всичко, което ни попадне в една шапка и после бъркаме с ръка и трябва да познаем какво е. Колкото по-глупаво, толкова по-забавно и хубаво“, казва актрисата.