Атанасия Желева–Наси: от Визаж до Камино, един дъх разстояние

Пълна промяна: модните среди помнят Наси като бивш модел, най-близкият човек до Жени Калканджиева и главен букер на модна агенция „Визаж“ допреди 10 години.

Лилия Илиева 30 октомври 2017

Снимка: Светослав Караджов

Модните среди помнят Наси като бивш модел, най-близкият човек до Жени Калканджиева и главен букер на модна агенция „Визаж“ допреди 10 години. Сега пием кафе и алое с боровинки в новооткритото й йога студио в кв. Изток „Йога Вайб“ – най-модерното място за йога в София и в страната в момента. Докато говорим, от една от залите излизат дами на златна възраст и изчезват в съблекалнята, където всяко шкафче е надписано с различно име. Имената са на клиенти, но шкафчетата не са лични, пояснява Наси. Просто дават възможност човек да се откъсне от всекидневието и на шега да се казва по различен начин всеки ден. Приключил е часът по йога за възрастни. В „Йога Вайб“ има и йога за начинаещи, за бременни, класическа, хата, ащанга, виняса флоу и още. При това от 9 сутринта до 20,30 ч. вечерта всеки ден. Гостуват различни учители от цял свят – канадци, германци, американци, руснаци. Има събития като ателиета по био козметика, интензивни йога уикенди.

Обмислям идеята да се занимавам с духовни практики от години – споделя бившата букерка номер едно на „Визаж“. – Исках да създам холистичен ритрийт център на прекрасно местенце близо до София, което открихме с приятеля ми и където обичаме да ходим. То напомня Тоскана. И докато работех върху проекта, случайно се запознах с Нели (Насева), моята партньорка за „Йога Вайб“. Тя е юрист в голяма международна компания и изключителен преподавател по йога. Оказа се, че и двете искаме да направим йога студио, и тя ме покани да си партнираме. За мен беше важно да създадем това място, защото основен проблем на хората в България е, че не знаят как да се справят със стреса. Някои смятат, че ще успеят с фитнес или с бокс, но за съжаление така не се получава. В този смисъл за себе си открих метода Силва и йогата.

фотография Светослав Караджов

А какво те заведе до йога?

Модата. С нея съм се занимавала цял един живот преди да стигна до йога. Беше единственото, което съм искала да правя и съм правила до 2008 г., когато настъпи кризата и работата ми вече не ме удовлетворяваше. Инвестициите в модния бизнес в България вече не бяха толкова големи. Навлезе пошлостта, започнаха да се налагат конкурси като „Мис Силикон“. Имах възможност да започна работа във всяко кътче на света. Опитах, но някак си вече не беше моето.

А как попадна в модния бранш?

С конкурса „Мис Черно море“, който спечелих, и понеже в онази година нямаше „Мис България“, ме обявиха за „Мис България“. Спечелих няколко конкурса. Поработих в чужбина за около година и половина. Имах доста успешна кариера в Турция, Гърция, Италия и Париж. Беше много комплексиращо навън. Пътуването започваше с борбата да извадиш визи, без въобще да знаеш къде отиваш. Сега влизаш в интернет и можеш да провериш сайта на агенцията, всичко. А ние нямахме този достъп. Пристигаш в дадена страна, минаваш през безброй кастинги и никога нищо не е известно. Тогава в много случаи нещата се уреждаха по друг начин. И ако не си типът момиче, което го приема, и Жизел Бюндхен да си... нямаше никакво значение. Вече нещата са различни. Спомням си как майка ми ми звънна един ден в Италия и ми каза: „Моля те, омръзна ми да ти плащам да си модел. Прибери се.“

Прибра ли се?

Да. Бях на 19 години. И заедно с още един модел – Данчо Йосифов, направихме школа за модели, в Студентския дом до хотел „Радисън“. Правехме кастинг с модели на повечето школи и на него канехме всички по-големи агенции. Така се запознах с хореографката на „Визаж“. Няколко пъти ме каниха да работя при тях. Започнах през 1998 г. Аз бях хедбукерът. Правехме много добри ревюта – на Wolford, Escada, La Perla, Stefanel, няколко сезона прет-а-порте в България, прет-а-порте за кожени изделия в Турция. С моя колега Тихомир организирахме три сезона на седмицата на модата в Бейрут, която се излъчваше по fTV. Добави към това и всички конкурси – „Мис България“, „Елит Моделс“, „Визаж Моделс“, конкурс за деца. На „Визаж Моделс“ идваха представители на агенции от цял свят, от Европа, Япония, Тайван, от Америка. Най-големият ни конкурс беше със 72 момичета в Зала 1 на НДК, продължи 3 часа и 15 минути. Поне 30 от тези момичета са се реализирали впоследствие.

Беше ли с Жени, когато я биха, раниха и когато подпалиха офиса на агенцията? Говореше се, че е имала конфликт с Маргините?

Аз работя с нея от края на 1998–99 г. Инцидентът и операцията се бяха случили преди това. Не е ставало въпрос за такива неща, мисля че това е невъзможно. А и не е интересно. Какъв смисъл има да се говори? А за пожара – подпалиха офиса през нощта, изгориха ни документите. Беше ясно, че е направено от конкуренцията. В един момент се правеха две „Мис България“ – едните държаха лиценза за „Мис Свят“, другите – за „Мис Вселена“. И може би е било саморазправа, за да забавят процеса на работата ни. Такива бяха годините. Ние напредвахме доста сериозно. Имахме 32 официални офиса на „Визаж“ в цялата страна, офис в Италия, стъпвахме на световно ниво. Заплахи не съм чувала. Направихме една застраховка и започнахме всичко наново. Бяхме много млади. Неопитността също помага. Сега не бих могла да живея по този начин. Най-малките модели бяха на 14 г. В един период работех с 60 момичета, които снимаха в целия свят. Контролирах всяко тяхно пътуване, кастинг, снимки. Бях 24 часа на телефона с всичките им проблеми. През 2008 г. започна кризата и се отрази на модния свят – и в България, и в Европа, и по света. Съкратиха всякакви бюджети. Истината е, че и на мен ми писна. Много ме натоварваше, задушаваше ме цялата работа. В България всичко се беше изчерпало. И тогава заминах за Бали. Рязко.

Защо в Бали?

Не намерих билет за другаде. Беше август. Исках да замина сама. Избрах да е на Изток, защото е по-безопасно. В Латинска Америка престъпността е много голяма. И за да съм сигурна, че ще остана, отлетях с еднопосочен билет и без идея какво ще правя там. Бях насъбрала разочарования. Исках да променя нещо в себе си. Знаех, че е дошъл моментът, но не знаех откъде да започна. Мислех, че като избягам някъде, нещата ще се подредят.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Alicia
31 октомври 2017, 18:56

You can read about Yoga Burn ir my blog: https://wp.me/p9iKOQ-4 Thanks!

ТВОЯТ КОМЕНТАР