Теодора Цонева: Платила съм си сметката, сега искам да обичам

Теодора, абсолютното копие на баща си, големия актьор Коста Цонев, разказа пред EVA в края на лятото бурната си история, но, за съжаление, скоро след това направи опит за самоубийство. Прочетете за сложната й и превратна съдба, защото само така ще я разберете.

Ваня Шекерова 09 октомври 2017

Снимка: Светослав Караджов

 

Отново в Италия, прелъстена и изоставена

Първо оставих бебето в България, за да си уредя договор. Но точно отидох, и затвориха заведението. Отидох в съседния град Империя, Сан Ремо е в провинция на Империя. Там наистина бях почти на улицата. Всички знаеха, че пея, обаче всичко се беше разсъхнало. Но в Италия социалните служби работят все още много добре. Обърнах се към социалните работници, казах, че на всичко съм готова, но трябва да си намеря някаква работа. И не щеш ли, ми предложиха място в една къща, където гледат възрастни хора, нещо като хоспис. Всеки си има собствена стая, на обяд и вечер се хранехме в едно общо помещение. Те ме приютиха и аз работех абсолютно всичко – чистене, грижа за тези хора, правех им компания, играехме на карти. Много обичам възрастни хора и малки деца, от тях има какво да научиш. Така срещу подслон и храна аз имах и една съвсем не неприятна работа. В момента, в който им казах, че имам детенце, което майка ми гледа, но искам да си го взема при мен, те казаха – да, разбира се, иска ли питане. И майка ми и Мария дойдоха и цял месец живяха там. После майка се прибра в България.

В тази къща се запознах с бащата на Дейвид. Той беше нещо като директор – организираше всичко. Спечели ме с това, че се грижеше за моята дъщеря. Тя беше много злояда, откакто се роди, беше така. За да я нахраниш, трябваше да измисляш какви ли не игри, за да си отвори устата и нещо да й набуташ с лъжичката. Сега вече не е така, яде като слон. Но тогава както беше злояда, този човек се оправяше с нея. Правеше й разни пюренца и без да й сваля самолети, сядаше до нея и тя го гледаше и отваряше уста, за да я храни. Като гардже. По този начин той ме привърза. И създадохме Дейвид. Не беше случайно, пак беше по взаимно съгласие.

Дейвид също се роди със секцио, освен късогледството причина за това бе и възрастта ми – бях на 40 години. Знаеш ли, че за да си майка, е най-добре да имаш тяло на 20-годишна и глава на 40-годишна. Мен много ме беше страх втория път, исках да е с пълна упойка, но в Италия не обръщат внимание на такива капризи. Поставиха ми спинална упойка. И тогава се помолих на баба, чието име нося, сетих се, че на моите години тя вече е била баба на Митко, брат ми е най-големият от нейните внуци. „Мамо Доре – прошепнах, – много ме е страх, помогни ми!“ И изведнъж се успокоих и всичко мина. Станах майка на чудесно момченце.

Живяхме щастливо с баща му около две години. Преместихме се в Тоскана. И когато майка ми дойде в Тоскана за един месец, на този човек започнаха да му избиват чивиите. Започна да се държи кофти с мен и с мама, както и с Мария. Не е вдигал ръка на никого, слава Богу, но вербално ни тормозеше. Започна да пие прекалено много и да пуши. И все беше в лошо настроение. Като че ли ние му пречехме. Майка ми тогава каза: виж какво, аз съм във връзка с Лари, с бащата на Мария. Какво ще кажеш, тъй като виждам, че ситуацията ти с този човек е сложна, имате обаче дете заедно, да взема Мария и да я заведа малко да поседи при баща си. А ти през това време да се опиташ да си разрешиш проблемите с този човек. Естествено, в началото бях: не, аз няма да ти говоря, ти искаш да ми вземеш детето! Първата ми реакция беше бурна и отрицателна. Обаче тя ме изработи тънко – каза: ти не трябва да мислиш за себе си и за това колко тя ще ти липсва, а трябва да мислиш за нея и какво за нея в момента е най-доброто. Ти си майка, а майките са родени за това – да правят най-доброто за децата им независимо дали им харесва или не. Тогава клекнах и я оставих да отведе Мария. В края на август заминаха. Само месец по-късно бащата на Дейвид каза: отивам да купя цигари. (Плаче – б.р.) И не се върна повече...

Неговата версия бе, че всеки момент ще заминем за Австралия. Той е чист италианец, роден в Милано. Разказваше ми, че е австралийски гражданин, че дори се е бил за австралийците във Виетнам – разликата ни беше 20 години. Някакви истории ми разтягаше за войната. После имал първи брак в Австралия. Развод. Но казва: там имам къща, ранчо и всеки момент тръгваме. Аз питах защо още не сме тръгнали. Теорията му беше, че тук имал банкова сметка, която италианската банкова полиция е блокирала от не знам колко месеца, и чакал да му я разблокират, за да купи билетите и да тръгнем.

Когато отиде за цигари, ме остави с шест месеца неплатен наем. Живеехме в нещо като резиденс хотел. Като обясних какво е станало, хората ми повярваха и само трябваше някак да обосноват пред шефа си факта, че не съм платила последните шест месеца. Накараха ме да ида в полицията и да подам жалба за изоставяне на дете. Това се прави в Италия. Казаха ми, че за да са убедени, че не съм съучастник, че моята съвест е чиста, трябва да заявя в полицията. А там натиснаха два бутона на компютъра и се оказа, че той е в архивите на полицията. Познават го. Казаха: госпожо, много съжаляваме за вас, но вие сте поредната му жертва. И точка. Тогава си казвам: окей, дай да видим какво ще правим.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР