Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

01 октомври 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Тази седмица гост в рубриката ни "Моите 7" е Ирина Белчева, медиен специалист, блогър и собственик на ПР агенция.

1. Есента дойде! И знам, че сигурно ще провокирам вселенски хейт, но съм мнооого щастлива, че адската жега най-накрая приключи. Харесвам меланхолията и нежността на есента, кестените, златните багри, топлите прегръдки и хубавото червено вино. Отпразнувах идването й с кадифена тиквена панакота (пасирате сварена тиква, добавяте я към загрято кокосово мляко с кафява захар, добавяте канела и желатин и се наслаждавате на сладката целувка на есента). А, и си пуснете Били Холидей…

2. Във века на златките и бързооборотните стоки, класата е кауза пердута (ще добавя едно “почти” за благозвучие). Но ревюто на Донатела Версаче по време на седмицата на модата в Милано ме върна в златната ера на супермоделите - Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Хелена Кристенсен, Синди Крауфорд и Карла Бруни. И златото не беше само в роклите - 5 жени на близо 50 години стъпиха на подиума, връщайки ми усещането за скъп френски ресторант. Защото с Джиджи Хадид и Кара Делевин усещам само вкуса на бургер и картофки.

3. Прочетох историята на Джил Дод и нейната любов със саудитския милиардер Аднан Хашоги - срещат се преди 37 години, когато тя е успешен модел, а той - богат търговец на оръжие с голям харем. След няколко изумителни вечери, екстравагантни подаръци като диамантени огърлици и златни накити, Джил се съгласява да стане негова официална любовница (точният термин, употребен от нея, е “pleasure wife” или “съпруга за удоволствие”). Към този момент той има 3 съпруги и 11 любовници. След този момент следват пътешествия с 280 футовата яхта Набила, гардероб с колекциите на всички световнопризнати дизайнери, 20 каратов диамантен пръстен и creme-de-la-creme на лукса. Тук идва и голямото “но”, което си казах, веднага щом историята стана тъжна и сравнима с днешните морални ценности - златната клетка рядко дава криле. Урок, който искам и днешните момичета да научат. Иначе Джил не издържа да дели мъжа, когото обича, и си тръгва от харема. А дали има happy end? Зависи от гледната точка…

4. Гледах сериала The Handmaid’s Tale - история, в която жените са брутално подчинени на мъжете и по закон им е забранено да работят, притежават имот, разполагат с пари или да четат. Биват използвани за разплод. Честно казано, спрях първия епизод няколко пъти, защото ми беше трудно да го гледам. Наричат го “феномен”, но на мен по-скоро ми се стори като лоша интерпретация на болните фантазии на някой маниак. Не знам дали феминисткото в мен е твърде силно, но не успя да ме спечели - като се замисля май винаги съм обратно на световните разбирания за “уау”. Удобно се върнах на дивана с третия сезон на Narcos и всичко си дойде на мястото.

5. Слушах поне 100 пъти песента на Хилда Казасян - Water of March… и отидох на едно друго място, по-красиво, по-светло, по-лесно. И докато нотите буквално наливаха щастие в душата ми, отпих чаша или две, потанцувах и си казах - щом има такава музика, значи все още има смисъл… за всичко.

6. Посещението в театър "Сълза и смях" ми напълни джобчето с билети за няколко постановки, които за пореден сезон се изкупуват за месеци напред - "Госпожа стихийно бедствие", "Вражелец", "Жена ми се казва Борис". Нищо, че съм ги гледала. Няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш на любимо и познато място, където смехът е истински празник за душата.

7. Чай ройбос с бял шоколад - ако студът имаше парфюм, щеше да е този!

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР