Понеже Любомир Василев писа в EVA като професионалист за ресторантите в Голямата ябълка, по темата ще споделя само кратко: най-вкусната храна, която някога съм опитвала, е в Ню Йорк! Абсолютен фаворит е телешкото, което се пече в специални фурни на 1200 градуса. Всички места за изискано хранене ми допаднаха с простите си, но много естетски интериорни решения, които макар и различни на всяко отделно място, бяха толкова общи като дух.

Хората в Манхатън – защото цялото действие се развива само в тази част на Ню Йорк – са изключително общителни. Влизат незабавно в разговор и говорят един доста ясен език. Приветливи и мили без принуденост, открити в политическите си пристрастия, отзивчиви и толерантни към туристите. Ню Йорк е сред най-посещаваните дестинации – 60 млн. туристи за година. В една от галериите за съвременно изкуство в Сохо се разприказваме със собственика, който е потомствен галерист трето поколение. Предлага ми Деймиън Хърст от 120 000 долара – само 4 на брой в света са неговите точкови картини на Мики Маус. Вещо репликирам, че всъщност той е ужасно надценен. Да, отвръща, истерията покрай него бе много голяма. Но ако стигнем до сделка, винаги ще намерим компромисно решение. Бизнес е това, казва, и аз винаги съм отворен да преговарям.

Харесват ми неочаквани срещи. Като тази с фотографа Питър Лик – продал двете най-скъпи фотографии в света, едната за 6,5 млн. долара! След като разгледах изложбата му, вече разбирам защо интересът към живописта рязко пада с развитието на фотографията.

Прочутото Пето Авеню все още ме възторгва с красотата си. Най-приветливите високи сгради, които съм виждала, са строени около 30-те години на ХХ век, в тях все още има малко стъкло, което ги прави вековечни и топли, човешки. Рокфелер център е препълнен с туристи. Не ми пречат. Чакам си реда. Чинно се запечатвам с образа на сградата, с цветята пред нея, със зимната пързалка, със символ веруюто на собственика и със златния паметник с ледена пързалка отпред.

Следват Крайслер Тауър и разбира се, един от Тръмп-тауърите, защото са няколко. И вече зная защо съм тук. За да дефинирам за себе си - тези тауъри, нахакано устремили върхове към небето, изработени скъпо, разточително, назидателно-луксозно, събрали най-добрите творби и творци са новите религиозни храмове! И те служат прекрасно за прослава на новия- стар бог -парите. И ако Лондон бе столицата на 20 век, то Ню Йорк е столицата на 21 век!

В църквата Сейнт Патрик попадам на неделна служба. Готика, стъклописи, орган. Отпускащо. Нарочно съм избрала да бъда сама на това място. Искам да се насладя на музиката и на спокойствието, да медитирам леко.

Сентръл Парк е задължителен елемент от красотата на града. Огромно езеро, игрища за бейзбол, море от велосипедисти. Лежерно и ведро. Тук получавам първия си урок по бейзбол. Ура! След него играта ми се вижда дори много вълнуваща. Блажени са невежите! Морето им е до колене.

Новият Макдоналдс вече се нарича Старбъкс. На всеки ъгъл. И най-хубавото е, че навсякъде в заведенията има интернет. Спокойно и навременно фейсбукване!

Не можем да прескочим Статуята на Свободата. Всички айляци се редят на дълги опашки, за да видят отблизо символа на свободата. Статуята е величествена и вдъхновяваща и все не ти достига място в обектива да я представиш адекватно. Всъщност, оригиналната статуя си е в Париж и е много по-малка.

Ню Йорк е голям, подреден и се диша спокойно в него. Единственото място със задушаващо много хора е Таймс Скуеър. Трудно е дори да се премине там. Точно този ден има празник на тюрбана. Стотици хора с тюрбани танцуват под мелодии от индийския фолклор. Тук е и прочутият Бродуей. Хайде на мюзикъл! За онези, които за първи път се срещат с това изкуство, е най-добре да започнат с „Котките“. Ендрю Лойд Уебър е създал едни от най-красивите мюзикъли.

Има много култура в Ню Йорк. Гугенхайм и МоМа са задължителни в списъка. В МоМа може да се видят много алтернативни проекти и пърформанси. Аз лично намирам пристан при Де Кирико и Шагал.

МЕТ! Метрополитън мюзиъм, непостижимият връх на музеите! Величествено, пищно, необятно, безкрайно, многолико пътуване през история, култура, обичаи, нрави на нашата цивилизация. Уредбата на музея е може би най-добрият пример за професионализма в тази държава. Тук се сещам за филма на Анна Уинтур, която прави изключителни събития в музея. Прехласната! Взе ми сърцето! Докосването до професионализма на всяко ниво тук ме зарежда до степен да губя представа за разликата между желание и възможности, които има у нас.

В Ню Йорк се работи много. Много! Повечето хора нямат почивен ден. Работи се 24/7 в много конкурентна среда. Въпреки това хората, с които се срещаме, не са напрегнати и недоволни. За мен тази симбиоза е удивителна.

Айляшките дни изтичат в емоции като пясъчен часовник – леко и неусетно. Щастлива съм, че те преживях отново, прекрасен град!