Да се събудиш в Ню Йорк

Щастлива съм, че те преживях отново, прекрасен град!

Илияна Алипиева 03 октомври 2017

Поглед към река Хъдсън

Снимка: Стоян Кузманов

Опитът ме е научил, че любимите неща се изстрадват. Като опашките за череши например, които преди време „пускаха“ в плод и зеленчук. Затова не позволявам дългото чакане по КПП опашки, сканиране на отпечатъци, снимки в профил и анфас и други подробности да ми развалят еуфорията, че отново съм на летище Джей Еф Кей. Ню Йорк! Мятаме се на заветния Убър и право към Манхатън! Движението си е бясно, както си беше. Привечер е и светлините на сградите се отразяват живописно в река Хъдсън.

Двайсет години по-късно… Първото ми пътуване мина под знака на удивителните. Няма да се давам и този път. Ще преоткрия места и хора по нов начин, вече в ХХІ век. Часовата разлика е оправданието за безсънната нощ и изригналата по ранина пребогата закуска с нескончаемо количество кафе американо. Наслаждавам се на кънтрито, което някак си приляга на началото на трудовия делник на града.

Илияна Алипиева на Бруклинския мост

Едва дочакали да отворят Челси пазар и сме там. Някогашната фабрика за сладкарски изделия (тук са създадени бисквитите Орео) е построена в края на ХІХ век. Днес е най-атрактивният закрит пазар за храни и ресторанти с фина храна и най-вкусните омари! Атмосферата е уютна със запазен оригинален дървен под, с компоненти от някогашните машини и инсталации, оставени като част от интериора и за историческа връзка с миналото. Интериорният дизайн в този град е функционален, семпъл, носи характер и естетика, която предразполага към наслада и релакс. В най-известния ресторант за морски деликатеси тук омарите могат да се поръчат само онлайн! Но пък има достатъчно други морски изкушения. И хора, толкова много хора в един ресторант, обслужени за кратко време с най-добро качество на храна и сървис е нещо, което си струва да се преживее. Седя на бара и главата ми се замайва от скоростта, с която работят готвачите. И как нито за миг не се почувствах притеснена от навалицата наоколо! Истинско преживяване е да се разходиш из пространството на Челси и да се насладиш на изобилието на подправки, чай, ядки, сладкиши, морски дарове, сувенири, представени в една изключително интересна среда.

Следва разходка в съседство – Хай лайн. Изоставена гара, построена в периода на индустриализацията, била е важно място за доставки по Хъдсън. Намира се днес над нивото на улиците и представлява един безкрайно дълъг мост, чудесно място за отмора с красиви гледки. Старите релси са си все още по местата като част от цялостното оформление на пространството. Дългата променада е любимо място за разходка и общуване със съвременно изкуство, артпърформанси, цветни градини и прекрасни изгледи. Красиво осмислено пространство.

След леката историческа загрявка напред към Медисън Авеню! Тук потъвам в 50-те години на ХХ век. Вдъхвам атмосферата на онова време и си представям  момчетата от Медисън авеню, от култовия сериал “Mad men“. Ето го Едуард Бернейс, който, веднъж стъпил на нюйоркски терен, властва над половин век, създава пиара (за него ще ви разкажа другаде)  и въвежда понятието „консуматорско общество“. Отнякъде се явява и Дейвид Огилви – геният на рекламата на 20 век. Славни времена! За да ми е пълна картината, сядам на чаша „Олд фешън“ – първият коктейл, създаден в 1949 г. Моят любим герой от сериала го пиеше с голяма наслада. Абе, живот като на кино! 

Емпайър Стейт Билдинг

Пето Авеню. Мечтата на всеки да види булеварда на булевардите. Мащабно, грандиозно, вдъхновяващо, красиво планиран, емблема на новото време. Емпайър Стейт Билдинг – една красива ар деко сграда от 20-те години на ХХ в., е родена в надпреварата да се направи най-високата сграда в набиращия суперскорост Ню Йорк. Дълго време държи първенство. Днес е един от символите на града. Носи името на Ню Йорк, наричан по онова време емпайър сити. 

Университетът. Обичам академичната атмосфера. В градината на комплекса по тревата са насядали студенти и четат или разговарят спокойно и на красив език. Изумявам се колко много преподаватели има между студентите и как няма академично дистанциране и перчене с титли. Пия чай лате в прочутото университетско кафене, за което толкова много съм слушала.

Сохо. Бутици, галерии, ресторанти, всичко на най-добро ниво. Бутиците ги пропускам, защото си ги имаме в София. Влизам в царството на Найки. За мое изумление на цял един огромен етаж има само един модел маратонки – култовият за сезона – и нищо друго! За мъже и за жени един и същи модел. Като си спомня колко се борехме срещу унифицирането в училище! 

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР