Сянката на Грегъри Дейвид Робъртс

Гангстер, който се е превърнал в писател, или писател, който се е превърнал в ганстер, е Грегъри Дейвид Робъртс? Едно писмо, на което ЕVA случайно попадна, разкрива част от философията и живота на този необикновен мъж.

eva 21 октомври 2017

Снимка: getty images/guliver

„Шантарам“ не е просто бестселър. Това е книга, която не оставя равнодушен нито един читател. Много хора в писма до писателя твърдят, че романът е променил живота им. Базиран е на реалните преживявания на автора, който бяга от затвор в Австралия, където излежава присъда за употреба на наркотици и въоръжени обири, а след това живее нелегално в Индия и се свързва с мафията, участва във войната в Афганистан, лекува болни хора в един бордей в Бомбай, влюбва се, печели пари от контрабанда, отново попада в затвор в Индия, намира истинска обич и приятели… Гангстер, който се е превърнал в писател, или писател, който се е превърнал в ганстер, е Грегъри Дейвид Робъртс? Едно писмо, на което ЕVA случайно попадна, разкрива част от философията и живота на този необикновен мъж. Писмото е публикувано в блог за книги, литература и писатели. Авторът на блога твърди, че е писал до Робъртс откровено писмо, в което споделя, че книгата му „Шантарам“ е трудна за четене и че не вярва всичко, описано в нея, да се е случило на един човек. И в отговор е получил писмо от самия гений. Не се наемаме да съдим дали писмото е оригинално или не, по-важното е, че изразява много точно идеите на Робъртс и извайва детайли от образа му. Впрочем, ето го и самото писмо:

Драги Тревър,

Благодаря за коментара ти. Получавам хиляди имейли и въпреки че чета всеки един от тях, не мога да отговоря на всички. Но бих искал да отговоря на твоя заради въпросите, които повдигаш. Между другото, имам време, защото се възстановявам от две операции – смяна на бедрена става преди десет седмици и смяна на коленна става преди две (твърде много бокс, ръгби, скокове с парашут и падане от мотор), и за първи път от толкова време имам свободни часове.

Първо, книгата е роман. Това е заявено и на корицата. Ако на твоето копие не пише роман, грешката е на издателя. Книгата е преведена на 42 езика в цял свят и на всяка корица трябва да пише „роман“.

В нито едно интервю или изявление не съм казвал, че това е автобиографична книга. Защото не е – роман е. Аз съм писател и това е професията ми. Написах първия си роман на 16, защото ми трябваха пари, и през целия си живот съм писал. Когато бях преследван, в Германия бях публикуван под фалшиво име. В Индия публикувах под друго фалшиво име. Винаги съм бил писател, преди животът ми да се преобърне и да поеме в грешната посока. Не съм престъпник, който пише книги. Аз съм писател, който е станал престъпник.

И все пак събитията в книгата са истински събития от моя живот. Художествената измислица се отнася до героите и диалозите. Бордеят, селото на моя приятел (Прабакер, б.р.), бомбайската мафия, контрабандистите в Индия и Шри Ланка (сюжет от следващата книга), бягството от затвора – точно както е описано в книгата, са реални събития. Те са толкова реални, че Държавният департамент по вътрешната сигурност на САЩ ми отказа входна виза не защото съм избягал от затвора и съм бил част от бомбайската мафия (те са ОК с това), а защото съм бил в Афганистан и Шри Ланка по време на войните там.

Когато реших да използвам своите преживявания за серия от романи, знаех, че имам достатъчно материал за три книги. Планирах „Шантарам“ като втори роман, а годините ми като престъпник, затворник и избягал от затвора – като първи роман. Войната в Шри Ланка и последните години в Бомбай оставих за третата книга. Започнах с „Шантарам“, защото този роман е основата, върху която изграждам всичко. През последните пет години (писмото е от 2011г.) работя върху продължението на „Шантарам“. През следващите години ще се върна към миналото си в Австралия и затвора, за да напиша първата книга от трилогията.

Казваш, че смятам себе си за интелектуалец. Това е истина. Аз бях успешен студент по философия и литература в Университета в Мелбърн, когато се провалих и пропаднах в дрогата. През целия си живот – дори когато служех на мафията цели седем години и половина и дори когато накрая отново бях арестуван, аз продължавах да изучавам философия. Сега работя като консултант на международни компании, които ме наемат в качеството ми на философ. Някои от големите ми проекти през последните години бяха да работя с Нелсън Мандела, Джими Картър и архиепископ Дезмънд Туту (борец срещу апартейда в ЮАР, б.р.) по техните Elders концепции (концепции, които обединяват лидери, опитващи се да променят света, борейки се за мир и равенство, б.р.). Ако разгледаш сайта на Elders (Нелсън Мандела и другите), ще прочетеш материалите, които съм писал аз. Аз съм философ и нямам намерение да се извинявам за това.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР