Занзибар, пауза по всяко време

Обичайният поздрав в Занзибар е карибу, но може да ви поздравят и с джамбо или селяам алейкум. Като почти винаги поздравът е прелюдия към някакво предложение, което ще ви отправят. Никой тук не поздравява просто от любезност

Ваня Шекерова 26 September 2017

Снимка: Ваня Шекерова

 

Сали ни кара във ферма за подправки, където срещу 10 долара получаваме възможност да се запознаем отблизо с флората на острова. Небето се разпаря и излива водопади отгоре ни – април е месецът на кратките дъждове, на които благодарим, че притупват праха и измиват потта от телата, но проклинаме, защото след дъжд влажността на въздуха става непоносима. Дори и десет крачки да направиш, си изтощен. Във фермата обаче няма почивка – гидът ни повежда, шляпайки бос по разкаляната червена земя, от храст към дърво и после към трева... В Занзибар растат и дават обилен плод банани колкото палец, червени, зелени и много големи едни. Сега е сезонът на ананасите, манго по-малко похапнахме във всичките му разновидности – жълто-оранжево, розово, зелено... Запознават ни отблизо с дуриан – мирише като ада, сладък е като рая, карамбола, с подобно на личи растение, с чиито семена успешно може да начервите устните си, дори да боядисате косите си. Срещаме се с хлебно дърво, после си купуваме от пазара, за да го сготвим в България. Не знаехме, че черният пипер е увивно растение, че корените, кората на ствола и листата на канеленото дърво миришат по различен начин, че кардамонът е завръз върху въздушните корени на растението. Занзибар е сред най-големите производители на карамфил, но няма право да го изнася, тъй като дървото не е ендемит. Чрез някакви фокуси правителството на Танзания все пак успява да осигури реекспорт на ценната подправка, обяснява ни гидът, изключително добре запознат и с лечебните свойства на отглежданите тук растения. Доверява ни, че индийското орехче местните използват, освен като подправка, и като средство за опиянение – стрито на прах и разтворено във вода, в по-големи количества то причинява халюцинации.

Пием кокосово мляко от пресни орехи, а в това време нахлузват на главите ни изплетени от палмови листа корони – ние сме кралят и кралицата на подправките. Истинските крал и кралица всъщност са карамфилът и канелата.

Ваня Шекерова

Костенурки, делфини и маймуни

Зназибар е като умалено копие на Африка и притежава от всичко, което го има на континента, с изключение на животинските видове. Ендемичен за острова е червеният колобус – една от най-красивите маймуни, застрашена от изчезване. На Занзибар в малък резерват – Жозани – живеят около 1500 екземпляра. Срещаме се с няколко, явно свикнали с посетителите, над чиито глави прелитат в скок от едно към друго дърво. В обитавания от тях район се любуваме, освен на импозантните махагонови дървета, и на мангрова растителност.

Нашият самозван гид Маканзу, който ни уреди с посещението на маймунския хабитат, ни навива да пътуваме и до най-южната част на острова, за да поплуваме с делфини. Наемаме лодка, но отказваме маски и шнорхели, за да се гмуркаме с делфините. И наистина нямаше смисъл от наемането на екипировка, тъй като плуването с делфини се оказва на практика едно преследване на бедните хайванчета с моторни лодки, докато те се хранят. Показвайки се над водата да си поемат въздух, биват заобиколени от десетина моторници, от които туристи крещят, снимат, а някои се мятат във водата уж да плуват със стадото, но много скоро се измъкват по лодките. Дъждът ни кара да се отправим към брега и да оставим на мира интелигентните бозайници.
Виж, с гигантските костенурки успяваме да пообщуваме чудесно. На Острова на затворниците, отстоящ на 10-15 минути с моторница от пристанището на Стоун Таун, живеят щастливо, обгрижвани от персонала на резервата, стотици гигантски костенурки и тяхното поколение. Донесени в началото на ХХ век от Сейшелите като подарък за султана на Занзибар, те явно харесали мястото и започнали да се размножават. Докато ги храним и галим, огромните като детски колички (от по-старите) животинки явно изпитват удоволствие, защото източват шии и се повдигат върху ноктестите си лапи. Изведнъж се разнася рев като на ранен бивол. Оказва се, че един мъжкар е решил да оплоди яйцата на една неспокойна женска. Запънал я, проточил шия, той стене и не се знае дали от зор, дали от удоволствие. А туристите снимат ли снимат как черупчестите гадини правят бонга бонга. Синът ни, на когото пратихме видео от екшъна, го коментира така: побъркани бели снимат порно с костенурки.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР