Какво ти казаха майка ти и баща ти, те бяха в публиката на финала на „Капките“?

За тях беше много голям урок да бъдат там, а дъщеря им да не спечели. Майка ми е амбициозна за децата си. Като най-големият ми критик тя никога не ми е сваляла звезди от небето, никога не е казвала – ти си жестока, страхотна. Преди финала й казах – мамо, има много голяма разлика между болната амбиция и желанието детето ти да се представи добре. Затова за мен е важно да дойдете, защото ще е добре да усетим заедно какво ще се случи. Аз ще дам всичко от себе си, а дали ще спечеля, няма да зависи от мен. И беше много хубаво изживяване. Те бяха изключително впечатлени от всичко, което направих. Много хора си дадоха сметка от това шоу какви са моите възможности. Дори моето семейство.

Аз очаквах, че ти ще станеш първа.

Аз не очаквах нищо, победата в такива програми е нещо много субективно. Ако се усетиш по добър начин, всичко е окей. Ако някой е станал първи, не означава, че вторият е бил по-лош от него, или че четвъртият е бил по-лош.

Да, но има хора, които са много състезателен тип. 

Мисля, че бях такъв човек като по-малка, и съм много щастлива, че не запазих това в себе си. Много е важно да съм добра, да изисквам от себе си 24 часа, но когато знам, че съм го направила, нямам проблем, ако не спечеля. И съм изключително толерантна. Работата ми с „Ноу ейнджълс“ помогна много за това, защото толерантността към таланта на другия там беше водеща. Да знаеш какви са твоите възможности и същевременно да се кефиш, когато другият направи нещо дори по-добре от теб.

Това са жълтите вестници. Майка ми, семейството ми няма какво да ми прощават. Но майка ми винаги е била моят коректив за пеенето, за дишането, за неща, на които много малко артисти, особено в поп бранша, обръщат внимание. По-голям от баща ми, защото той е изпълнител, знае какви са терзанията на един артист, как има нужда да чуе хубави думи, вместо да го хокаш (майката на Люси е пианистка, а баща й е оперен певец – б.р.). А майка ми е човек, който винаги е бил много критичен като корепетитор, тя трябва да е такава, за да работи адекватно.

Не ти ли е било мъчно, че не те е жалила?

Никога не съм имала нужда от съжаление.

И от това да те погалят по главата ли?

Това са две различни неща. Музиката и любовта са две различни неща. Ние постоянно се галим и се прегръщаме. Да седнеш след концерт и да кажеш – това можеше да го направиш по-добре, е едно. Да седнеш на обяд и да си се гушкаш и целуваш, е различно. Много е важно да се разграничават тези неща.

На майка си ли приличаш?

Всички казват, че приличам на баба ми, на майката на баща ми. Като енергия и характер. Нея я няма, за съжаление. Тя е от фамилията Дяковски от Дупница.

Значи има македонска жилка у теб.

Баба ми беше учителка по литература. Тя беше изключително взискателна. И аз се хващам, че съм като нея, по време на творческия процес много трудно се усмихвам и казвам нещо хубаво, защото в този момент съм концентрирана и много изисквам. Във фирмата ми казват: фюрерчето дойде. Криско и той така ми викаше – ей, фюрерче! На майтап, защото съм немски възпитаник.

Как поддържаш фигурата си?

С бягане и малко фанкшънъл тренинг, със собствено тегло, с медицинска топка. Сама вкъщи. Преди няколко години брат ми ме тренираше, много добър треньор е, но в момента няма време. Той тренира мобилността на тялото, а не за повече мускули. Жена му също е много добър треньор, по табата (високоинтензивен тренировъчен метод – б.р.) и сега ще отида в Плевен да ме потренира за няколко дни.

Ти би ли могла да тренираш йога?

Всички ми казват, че ще бъде добре за мен, но няма как, когато си вътрешно неспокоен. Има много неща, които се опитвам да подобря в себе си, да стана по-добър човек, но не става от днес за утре. Опитвам се с малки крачки, тук и там, да правя добро за хората. Трудно е да кажем: бъдете добри. Можем да кажем: опитвайте се. Когато съм на сцената, също се опитвам да правя добро, да внеса една по-различна емоция в ежедневието на хората, да ги отведа на друго място, да им разкажа история, която би ги накарала да се замислят. Да им кажа да обърнат внимание на човека до тях. Това ми е много важно, очите да са широко отворени и да не си безразличен.