Телевизионен женски род

Четирите са слаби и дори прословутите 7 килограма, които ви качва телевизионният екран, не променят положението. Диетата им се състои от темпо, графици, срокове, тичане, кафета, тук-там цигари, недоспиване, фитнес също, понякога здравословно хранене. За срещите ни идват от различни места – от Главна прокуратура, от разследване със скрита камера, от парламентарен репортаж

Адриана Попова 25 September 2017

От ляво на дясно: Десислава е с рокля Karen Millen и обици Calvin Klein от магазин Juliany; Марина е с рокля Karen Millen; Вероника е с рокля MaxMara и обици Pierre Cardin от магазин Juliany; Калина е с рокля Karen Millen

Снимка: Светослав Караджов

 

Десислава Георгиева: Най-големият тунинг е любовта
Отразява: криминални престъпления и съдебни дела; Първото интервю: взема от дядо си, когато е на 5 години, с дезодорант в ръката вместо микрофон идва; На срещата ни с: любимите си гуменки от дизайнер, когото много харесва заради острия му език – Карл Лагерфелд. Сестра й, която живее в Лондон, ги купува на разпродажба и й ги подарява.

Обичам сутрините. Независимо дали съм на работа или не, ставам много рано, в 5,30-6, пия кафе, преглеждам пресата и се наслаждавам на тишината. Още несъбудена, София е прекрасна. А и никой още не ти звъни по телефона и с никого не трябва да се състезаваш. С годините превъзпитах организма си, преди не можех да се събудя преди 10, живеех на 15 минути от училище, но винаги закъснявах. През 2009 г. обаче, по времето на Цветан Цветанов, всяка сутрин се будехме в 6 без 10 със започнала полицейска спецоперация. Оттогава ми остана ранното ставане.

След това тренирам задължително 1 час. Това са видеотренировки с различна натовареност. Програмата ми е направена от фитнес инструкторка, с която общувам по мейл. Има и менюта, така изготвени, че ям всичко, което искам, но в определени количества.

Като тренирам, не се изморявам през деня, а аз работя между 12 и 14 часа. С тренировките започнах преди около година. Половин година по-рано преживях тежък инцидент. Носех тенджера с вряла паста и вместо да я отцедя в мивката, я отцедих върху краката си. Прекарах три месеца в болница. Учих се отново да ходя. Никога не съм имала проблем с килограмите, дължа го на добър ген и метаболизъм. След като започнах да ходя отново обаче, не се чувствах добре в кожата си и открих Руми, фитнес инструкторката. Започнах да готвя по менютата й въпреки страха от готвенето след инцидента.

Трудно е на момичета като нас. Не защото не допускаме никого до себе си, а защото мъжете в някаква степен се разглезиха и ние станахме силните. Ще цитирам Миролюба Бенатова: успехът на жената кастрира мъжа. Животът ми така се стече, че се справям сама. Дори когато се залях, сама извиках линейка. Приятел ми каза – защо не се обади. Добре, ти докато дойдеш отнякъде с кола, пък и ще се притесниш... а аз мога да се справя.

Аз съм изключително суетна, в мен я има т.нар. кифла. Държа на нокти, на хубава кожа, обичам да бъда глезена, но това се сблъсква със заетостта в работата ми, една такава шизофрения.

Най-големият тунинг е любовта. Както казва Одри Хепбърн – красиви са щастливите момичета. Аз винаги съм била щастлива с живота си. С баща ми допреди няколко години имахме сериозни противоречия относно „творческите“ ми планове... Той иска внуци. Казах му – виждаш, че съм щастлива, защо искаш да ме вкараш в калъп. Вярвам, че всеки от нас среща някого, с когото чувства красив и себе си, без да иска да променя и да се променя. Да се надяваме, че съм го срещнала.

Аз съм в тежък криминален ресор. Интересна ми е психологията на хората. Какво стои зад едно убийство, зад един грабеж. Последният път, когато изгубих надежда, беше в ромската махала „Надежда“ в Сливен. Отидох за репортаж за момичето, което забременя от втория си братовчед и роди сиамски близнаци. Видях улици, които са Содом и Гомор, хора, които живеят в клоака. Момичета на 12 години, които вече имат деца. Къде е държавата? Има и толкова организации за правата на ромите. Те си ги знаят правата, проблемът е, че не знаят какви са им задълженията.

В репортажите си се опитвам не да ходя при жертвите и след това да отида при институциите, които ми казват – сега ще проверим случая и се крият зад думичките. Водя жертвата при институцията, за да видят реалния проблем срещу себе си. След тежкия инцидент в тунела Ечемишка, при който загина жена, заведох брат й, който е бил с нея в колата и е оцелял по чудо, при шефа на АПИ, за да му обясни защо сестра му си е отишла. Защо 12 години не е направен ремонт в тунела.

любим репортаж: За колело, откраднато от центъра на София, докато собственикът му пие вино с приятелката си. Той подава сигнал в Първо РПУ. Пуска снимка на колелото в байкфоруми и някакъв човек му пише – ходих в Седмо РПУ и там видях колелото ти. Оказва се, че Първо не знае, че колелото е в Седмо. След 3 репортажа и 2 месеца битки колелото беше върнато на собственика му.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР