Завръщането на Радина

Радина още кърмеше, когато се снима в главната роля – на учителката Лина във филма „12А“, и се качи отново на театралната сцена

Адриана Попова 23 септември 2017

Снимка: Архив EVA

Когато през май я видях за първи път след раждането, тя още не беше върнала напълно фигурата си отпреди бремеността. После дойде лятото, караваната на „Градина“ с двамата й мъже, морето като кондиционен треньор и новината за трансфера й в Народния театър след четири години в състава на Армията. Нищо не е същото при Радина, която отново е фина като порцеланова статуетка. Или почти нищо, защото талантът си е там, както и онази скрита меланхолия в очите, която подлудява близките планове. Радина винаги изглежда искрена, но нещо в нея също винаги ме е държало нащрек. Вероятно е усещането, че в нея има пластове и пластове, дълбочина, до която не се достига. А може би и самата Радина още не е достигнала. В Народния театър тя ще трябва да търси своето място между кулисите, ще трябва да се изправи срещу големи театрални машини, но какъв късмет – една от тях е мъжът, с когото живее. Бащата на сина й, на Христо, който вече проходи.

Как се чувства като работеща майка, кой от семейството ще става космонавт и какво мисли за собствените си гимназиални години сега, след като застана от другата страна на училищната барикада, макар и в роля – разговаряме с нея.

Има харизма Радина Кърджилова в ролята на Лина и 12А са късметлии да я имат за учителка по литература. Отначало част от класа не го осъзнават и се държат гадно, особено Готината мацка и приятелката й. Но Лина успява да опитоми бодливите рози – като не използва катедрата като амвон за скучни проповеди и като не крие собствените си проблеми. Тя е самотна майка на 30, със състезания по спортни танци в миналото си, живее в апартамента на властната си родителка, която смята дъщеря си за олицетворение на житейския провал, някой тормози сина й в училище, но на помощ й идва Деян Ангелов в ролята на готиния учител по физическо... Новият български филм „12А“ e на екран от 15 септември, когато България отново тръгна на училище. Режисьор на филма е Магдалена Ралчева, продуценти са Дейвид Варод и Татяна Петерсен. „12А“ е своеобразно продължение на „11А“, който имаше добър боксофис благодарение на младата публика и в който главната роля се изпълняваше от Яна Маринова. За централната роля в „12А“, на учителката Лина, Радина се явява на тежък кастинг с още 20 актриси. Тя беше безапелационно най-добрата, казва Магдалена Ралчева.
Възрастово самата Радина не е толкова далеч от гимназиалните си години, но когато я питате, реакцията е – „не се връщам в спомените си към тях, не са ми важни. Тогава не съм научила нищо съществено. Духовното ми развитие започна в НАТФИЗ. Когато ме приемаха там, повечето ми съученички вече бяха бременни, женени, а аз още си щраках с пръсти“.

В гимназията, по нейни думи, е леко задръстена. Има вечерен час – 10,30, благодарение на строгия си баща, художника Христо Кърджилов, на когото е кръстен синът й. Чак на 18, когато вече има сериозен приятел, баща й започва да я пуска до 12 часа. В последните класове се случвало да събере целия клас у тях по времето, когато трябвало да са на училище, и да слушат д-р Дре, „Продиджи“ или „Сайпръс Хил“, допълнително въодушевени от определени напитки.Е, хайде, който не е правил изцепки в училище, нека пръв да хвърли камъка!

Радина завършва гимназия с профил италиански език. Искала да влезе в Немската, но не се представя добре на изпитния тест, защото повръща от притеснение. Когато вижда бележката си на теста – 4,65, изпада в истерия и див ужас. В НАТФИЗ на първи кръг я напада същото проклето притеснение и почти припада на сцената. Обаче я приемат първа, защото вместо бездушния тест тук има работа с живи хора. И няма как комисията да не забележи онази нейна харизма, която особено силно личи на живо. Може да я усетите, когато видите нейната Мила във „В полите на Витоша“, или Йерма в едноименната постановка, или като Изабета в „Декамерон“ на сцената на Военния театър, които тя ще продължи да играе, въпреки че вече е в Народния и се знае първата й роля – в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев с режисьор Галин Стоев. Радина възстанови една по една ролите си след появата на сина й Христо на 23 юни м.г. Казва, че на тази дата са се случили две раждания. Деян Донков, бащата на Христо, преживява почти инфарктна премиера на първия си режисьорски спектакъл – „В очакване на Годо“. Инфарктна заради двойното притеснение – от раждането на Радина (със секцио) и заради постановката.

Радина снима „12А“, докато още кърми Христо. Тогава той е на 4 месеца. Продуцентите са й осигурили каравана, в която да се чувства спокойна с храненето на бебето, а и Деян е винаги наблизо и помага. Двамата са страхотен екип, в началото дори Деян е по-смелият родител, особено в къпането на малкия – все пак има опит от първото си дете. Той готви и специални ястия за Радина – от подбрани чисти продукти. Използват всеки момент да разхождат заедно Христо.

Радина признава, че приятелският й кръг доста се е свил. „Може би причината е в мен самата. Имам 2-3 приятелки. Натъжава ме, но пък си казвам, че с годините и с появата на детето това е естественият път на нещата. Разделяла съм се с приятели, защото са ме наранявали. Изоставяли са ме. Когато вече не съм им толкова интересна, спират да се обаждат. Щом веднъж се е случило, не се обръщам назад. Аз не съм сръдлив човек. Сърдя се максимум няколко часа и след това ми минава. Но помня. Не изпитвам омраза, само ме боли.“ Радина поддържа връзка във фейсбук с актрисите Силвия Петкова и Йоана Темелкова, които станаха майки половин година след нея, но навън трите трудно се засичали, защото ходят в различни градинки.

Не й ли писва от майчинството, поне за малко? Не и не, дори в безсънните заради растящите зъбки нощи. „Аз много исках да стана майка, много“, казва Радина. Не сънува кошмари, от онези родителските тип „нероден Петко“. Не гради отсега планове за бъдещето на сина си, защото Деян вече го е направил... и Христо ще става космонавт. Така ще имаме някого много, много фотогеничен, който да забие трикольора на Марс...

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР