Стефан Вълдобрев: По-полека, забави

Ако това лято не сте си припявали „Барът е до морето и морето е до бара“, вероятно сте били заети да колонизирате Луната или с нещо още по-важно

20 September 2017

Летният хит на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ заседна в доста глави. Покосени от лежерния му припев Наслади се на момента, забави, забави“ се оказаха артисти, банкери, артдиректори, политици и дори свещеници. Дали пък не звучи като още необнародвана единайсета божа заповед?!

Измежду мебелите в ИКЕА жена спира Вълдобрев и - много се извинявам за притеснението, но синът ми, който е на почивка в Гърция, по телефона ме помоли да ви попитам какъв точно е текстът в един от куплетите на „Златен медал“, че не може да го разбере. „В очите ми кръв“ и какво? „Кръв и кал.“ О, много ви благодаря.

Ако някой обаче знае съвсем точно песните на Вълдобрев от албума „10 1/2“,който е изцяло негов като текст и музика, това е актрисата Радина Думанян от „Откраднат живот“. Тя присъстваше на всички концерти, които Стефан и „Заподозрените“ (големите музиканти Иван Лечев, Еко, Стунджи, Мирослав Иванов) изнесоха на морето това лято, и редовно беше викана на сцената, за да помогне за речитативите. При това никога не бъркаше, за разлика от автора им. Освен Радина, на концерт след концерт след концерт идваше и половината каст на „Откраднат живот“, сума актьори от Пловдивския театър. „Казаха ми, че са си взели билети и за концертите, които ще имаме през октомври в Брюксел и Люксембург“, усмихва се човекът с каскета срещу мен. Пием кафе – той , едно-друго – аз, в центъра на София, денят е от по-хладните, но Стефан е дошъл по къси ръкави и бермуди. Да, не прилича на човек, който сутринта е погледнал прогнозата за времето.

Пътуваме към кея, но пътят се люлее“*: Почивам си, като пътувам. Заминавам в неизвестна и за мен посока. Чакам да видя дали колата ще тръгне по долната или по горната магистрала. Ако в едната посока има задръстване, тръгвам към другата. Така през юни тръгнах по Цариградско и „Тракия“, защото по „Янко Сакъзов“ имаше ремонти. Мислех си, че може да свия преди Пловдив и да тръгна към Пампорово, към планината. Обаче се усетих как подминавам Пловдив, стана очевидно, че вървя към морето. Към Ямбол ми се обажда една позната. Закъде си тръгнал? Не знам, някъде по морето. А така ли, ми той Жоро е там. Обади му се, знаеш ли как ще се зарадва. След една минута звъни Жоро. След час и половина те чакам на Лозенец. Прекарах шест перфектни дни. В началото на юни на морето по любимите ми места нямаше никого. Дори не можах да ги позная, защото като няма чадъри и шезлонги, стоят полудиво. Разхождах се по пустите плажове с китарата, свирих си. Най-готиният релакс.

Утрото без аларма е като небе без облак“: Преди беше едно препускане, младежки амбиции. Защото в природата на артиста е да си гладен да поемаш всичко. Храносмилаш и продължаваш, но нямаш време да усетиш вкуса му. Сега пак имам много ангажименти, но отношението ми е различно. Мога правилно да разпределя енергията и да изпитам наслада от случващото се. Дълго време се учих на това и продължавам да се уча. Сега съм на 47 и истината е, че се чувствам като че ли най-силен.

И дори ято ангели да прелети над нашите глави, да ни каже здрасти, пожелаваме ти щастие, няма да ги видиме, нали?“ Генерално за хората ми се струва вярно. Като че ли не отваряме сензорите си за хубавите моменти. То това е да прелетят ангели – да имаш хубав момент с приятели, с хора, да го оцениш. И сега като че ли ми е точно такъв момент, с това турне, което се случва. И съм благодарен.

„Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан: на Мадона да намеря телефона, на Шакира да й купя сувенир, с Анджелина да изпиеме голям джин, даже не един, даже не един“: Имах такъв списък, да. Анджелина я сложих в него, защото се римува с джин. Аз не я харесвам и много съчувствах на Брад Пит, тайно се надявах да се разделят. Според мен, тя е много кофти характер. Но джин харесвам. Иначе Шакира си е окей. Стунджи 4-5 години беше в един джаз проект с басиста й Хуан. Майтапехме се, че ще занесе лично сувенира на Шакира. Мускалче българска роза.

„Нямам прототип, като самодив съм“: Като тийнейджър и ученик бях много затворен. Слушах психеделична музика, правех такава музика. Учителите имаха разбиране за тоталната ми разсеяност. Хванаха ми цаката как да ме накарат да се концентрирам и да уча езика (Стефан учи в английска гимназия в родната Стара Загора – б.а.). Караха ме да вадя песни на английски и да ги свиря на другия ден пред класа. Бях един къдрав темерут, който се разхожда с китара по коридорите. След това влязох в Театралната академия, там се пречупваш, ставаш по-външен, приповдигнат. Попаднах на страхотен клас, от който съм се повлиял много. От чувството за хумор и на Камен Донев, и на Мариус Куркински, на Галин Стоев. Мисля, че това ме направи по-светъл човек. Тодор Колев ми беше голям учител. Сега има баланс между актьорската природа на страстна приповдигнатост и меланхолията на момчето поет от тийнейджърските години.

* всички цитати са от песните в „10 1/2

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР