Боби Ваклинов, Властелинът на скунксовете

„Станах телевизионна звезда, сега предстои рапът, после киното. По-нататък книга...“

Лилия Илиева 19 септември 2017

Снимка: Росен Василев

Всичко изглежда много лесно, когато говориш с Боби Ваклинов от „Господари на ефира“. Часът е 10 сутринта. Пристигнал е по-рано от уговорения час и докато реди бъдещите си творчески планове, пред него сервират голяма чиния с яйца на очи, бекон и салата. Седим в луксозно градско заведение в центъра на София близо до офиса на GLOBAL GROUP. Разбирам, че Боби е дошъл от фитнес тренировка. „Имам успех – продължава той, – но смятам, че дай Боже, всичко тепърва предстои. Понеже, както неведнъж съм споделял, аз съм амбициозно момче от провинцията, от Благоевград.“

Боби има бърза мисъл, чувство за хумор, леко хулигански език, по-скоро на моменти реч на момче от крайните квартали. Пълен е с енергия, оптимизъм, желание нещата да се случват, глад за адреналин и увереност, че може. И как нещо или някой да посмее да му се опре? Пред него Бойко Борисов замълчава, Мира Добрева се извинява, Сергей Станишев се измъква през задни изходи. Освен че е връчил над 200 скункса в „Господари на ефира“ и прави едни от най-ярките пиперливи репортажи, Боби се изявява и като раппевец с няколко парчета, които е написал и записал сам, участва в реклами. Настъпва към славата, за която е уверен, че му принадлежи, следвайки принципа: „Аз ще направя каквото зависи от мен, пък да става каквото ще.“ 

„Понеже съм алчен за изява – обяснява той, – от тринайсетгодишен съм по медиите. Първо, имах рубрика за хип-хоп в местния клон на националното радио. После, докато учех в Руската гимназия в Благоевград, отидох в радиото на Американския университет и им казах, че искам да работя там. Водех предавания за рап, станах музикален директор. През лятото движех цялото радио. То е малко и скромно, две-три стаи, но е много добра школа. Оттам са израснали такива журналисти като шефа на БГ радио Николай Янчовичин и моя приятел, водещият Симеон Колев.

А в „Господари на ефира“ пак ли се самопредложи?

Не. Явих се на кастинг през 2009 г. Направих пробна анкетка на един пазар за нагласите на избирателите преди парламентарните избори. Получи се и благодаря на Джуди Халваджиян, че ми гласува доверие. Смея да твърдя, че го оправдавам.

Мечтая някой ден да си имам собствено шоу, вечерно!
В дипломната ми работа за бакалавър по „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет написах: „Господари на ефира“ е равно на сериозна журналистика плюс развлекателно шоу, което е равно на доволна аудитория“. Няма друго такова предаване, колкото и нескромно да звучи. Моите уважения, ама немалка част от телевизионните репортери са дръжки. Ние в „Господари на ефира“ имаме позиция, казваме в очите на хората това, което наистина малцина смеят да кажат, и то по-хапливо, иронично, сатирично. И задаваме най-неудобните въпроси.

Помниш ли на кого връчи първия скункс?

На Тодор Батков – за така наречената Казанска афера, седмица след като гавазите му бяха заплашили предшественика ми Дейвид. Мен, да чукна на дърво, не са ме заплашвали още, но аз се стремя да поддържам форма – ходя на фитнес. Освен това световният вицешампион по самбо Борислав Янаков ми разкрива тайните на самоотбраната и приложението на този спорт в реален сблъсък на улицата, недай Боже, да се наложи, разбира се..., но с тази работа винаги съм нащрек. Е, дават ни по телевизията, трябва да спазваме добрия тон – аз много добре се бия словесно. Мога и по друг начин. Така или иначе с годините започват все повече и повече да се съобразяват с нас и по-бързо да приемат Скункса, което на мен не ми харесва. Предпочитам да е като с Трайчо Трайков – гонка из цяла София, или със Станишев, когото съм преследвал 5 месеца – ходех на Позитано, на събития... и той все се измъкваше.

Ето и наскоро със служебната министърка на правосъдието също месец и половина се преследвахме и аз седях със столче на входа на министерството 4-5 пъти. Хората не можеха да влизат. Бившия заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров го гоня четвърта година, виждаме се и той отказва да вземе Скункса. Скунксът е критерий доколко човек си е повярвал, доколко е широко скроен, доколко е стъпил здраво на земята и има чувство за хумор. И през годините в моята работа съм се убедил, че голяма част от големите лидери нямат чувство за хумор.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР