Дом, който мирише на слънце

Къщата на Рин и Хика е като съкровищница, пълна с миниатюрни скъпоценности, събирани през годините

Ирина Иванова 12 септември 2017

Снимка: Венцислава Василева

 

След пристигането си в България Рин бързо се влюбва в свой колега от НАТФИЗ, също сценограф, но от по-горен курс. Живеят заедно, работят заедно, пътуват на фестивали, печелят награди и... накрая се разделят. Толкова тъжно се разделят, че когато няколко години по-късно Рин подготвя текстовете и илюстрациите за книгата „Азбука на любовта“, посветена на тяхната връзка, ги напоява със сълзите си.

Рин много държи на свободата си и казва, че е благодарна на майка си, задето я е възпитала по този начин. „Сестра ми е съвсем различна – казва ми тя. – Двамата със зет ми въобще не одобряват моя начин на живот. Майка ми обаче ме разбира. Може би защото и тя навремето се е развела с баща ми.“

Рин се развежда с бащата на Хика, когато малката е на 3 години. Обажда се в Народния театър, където работи тогава, и моли да й изпратят един камион. Натоварва всичките си неща на камиона и се премества. „Взех правилното решение. Чувствах се много потисната в тази връзка. Не можех дори да пея на детето си или да му разказвам приказки“ – разказва ми тя. Най-лошото, което може да се случи на двама души в една връзка, според нея, е да нямат сходно чувство за хумор и да не могат да се забавляват заедно.

Съвсем наскоро екип на една японска телевизия прекарал около 20 дни в България, за да заснеме документален филм за Рин и живота й тук. За снимките в дома й Рин си облякла готина риза, сложила кожени ботуши. „Не, не, прекалено си фешън“ – отсякъл режисьорът. Рин се преоблякла в нещо друго, но той и това не харесал, докато накрая видял в гардероба й един сив домашен суичър. „Ето, това е идеално“ – казал. „Той си имаше концепция в главата. Самотна майка, сив суичър...“ – смее се Рин.

Дрехите й са окачени на щендери и от пръв поглед се вижда, че сивият суичър е някакво изключение. Рин няма кимоно тук, защото казва, че не може да го облича сама. „Кимоното – разказва ни тя – е много скъпа дреха, която не си обличаш сам, а някой друг ти я облича. Сложно е и трябва да бъдеш обучен.“ Показва ни една от най-екстравагантните дрехи в гардероба си – дълго, доста тежко палто с две лица, ушито от „срамно скъпа и много стара тъкан, от която се правят и кимоната“. Истински разкош, подарък от майка й „за цял живот“, както се изразява тя. Рин облича дрехата само за официални партита или церемонии по награждавания например, но твърди, че майка й с такава дреха спокойно би отишла на пазара. „Майка ми е много екстравагантна“ – казва.

Както разбираме малко по-късно, госпожа Ямамура старша е екстравагантна не само в начина си на обличане и лайфстайла си, но и във възпитателните методи, които прилага към внучката си, когато гостува в България. Двете с Хика са направили кукла от плат, която са нарекли Госпожа Данаилова, както се казва най-строгата, но справедлива учителка от занималнята. И вкъщи думата на тази Госпожа Данаилова от плат е закон. Когато тя например каже „Хика, време е да лягаш!“, малката знае, че наистина е време да ляга.

Двете – Рин и Хика – никога не са били толкова заедно, колкото сега. Когато дъщеря й била малка, Рин имала страшно много работа и никакво време за нея. „Такава съм, че когато работя, не мисля за нищо друго и въобще не се сещах за нея. Тя живееше повече при баща си, а при мен я вземах само за събота и неделя. В един момент обаче видях, че всичко е доста безсмислено, и се отказах и от театъра, и от киното. Сега работя по различни проекти на японци в България или превеждам на делегации. Важното е, че съм с детето“ – казва тя.

Отскоро Рин е записала дъщеря си на курс по японски, но твърди, че допреди 2011 г. въобще не е изпитвала носталгия по родината си. След 11 март 2011 година, когато земетресение от почти 9 по Рихтер и гигантско цунами пометоха целия регион Тохоку и доведоха до експлозии в атомната централа във Фукушима, Рин живее с постоянна тъга и тревожност в сърцето. „Тази трагедия промени всичко в Япония. Корените на нашето семейство са във Фукушима, семейната ни гробница беше там и вече не съществува, имаме много приятели там. Избягвам да слушам новини от Япония, понеже са свързани с бедността, мизерията и нещастието, в което живеят хората. Затова оттогава имам силна, много лична носталгия, но не към моя дом, а въобще към Япония – заради това, че преживява този истински ад“.

В момента в живота на Рин има нов мъж и може би скоро ще заживеят в нов общ дом. Сигурно е обаче, че целият този безценен микрокосмос от кукли и фигурки от всевъзможни материали, рисунки, играчки, детайли от декори, скици, макети и картини, мебели, кутии, съдове, тъкани, купувани от битаци и аукциони, събирани, подарявани и толкова живи, ще ги последва и ще ги обгърне отново с уюта си където и да отидат. Засега Рин не смята да се връща в киното и театъра. „Рисувам, но само за и с Хика. Не кино, не театър, само Хика“ – казва тя и отива да приготви най-любимата храна на дъщеря си – оризови топки, овкусени с японски подправки, плюс сушена риба и морски продукти.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР