Дом, който мирише на слънце

Къщата на Рин и Хика е като съкровищница, пълна с миниатюрни скъпоценности, събирани през годините

Ирина Иванова 12 септември 2017

Снимка: Венцислава Василева

В къщата на Рин и Хика няма нито един неодушевен предмет. Сребърните лъжички за кафе си имат история, но и керамичните – също. Ето този черен ретро телефон от шперплат, направен от самата Рин, е от една постановка, която вече не се играе. Този диапроектор „Пионер“ – спомняте ли си, деца на 70-те и 80-те, онези малки „киномашини“, с които ни прожектираха приказки? – й е подарък от неин приятел. Когато с Хика вечер си лягат в леглото, обичат да си прожектират приказки на тавана. Този дизайнерски керамичен комплект от прибори за олио, оцет, захар, сосиера и латиера тя си е донесла от Япония, но не за да го използва в кухнята („прекалено неудобен е“), а за да го превърне в аксесоар за дома, аранжирайки го с минималистичната му опаковъчна кутия. Тази картина с „панди с главата надолу“ – а аз си мислех, че са лалета! – пък е нарисувана от Хика.

Кои са Рин и Хика ли? Рин е родена в Япония, префектура Канагава, близо до Токио. От 2000-ата година живее в България, завършила е куклена сценография в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор е на сценографията и костюмите на постановките „Карлсон“ в театър „Ще“, моноспектакъла на Мая Бежанска „Колекционерката“ в Театър 199, „В Тоскана“ на Ида Даниел в Народния театър, „Жана Д’Арк“ на Петринел Гочев в Габрово и още куп други, за повечето от които има номинации и награди „Икар“ и „Аскеер“. Нейна – и като текст, и като илюстрации, и като сълзи, ще разберете защо – е великолепната книга „Азбука на любовта“, посветена на една голяма любов. Художник е и на филма „Виктория“ на режисьора Майя Виткова. Хика пък е нейната дъщеря – красиво момиченце на 8 години, родено в България, с баща българин, с когото Рин се развежда преди пет години. „Хика – обяснява ми Рин – означава „мирише на слънце“. Много обичам начина, по който мирише пране, съхнало на слънце. Освен това, когато казваш Хика, без да искаш, се усмихваш.“

Когато Рин пристига в България преди 17 години, тя е на около 20 и не знае нито дума български. Учи български с преподавател, който не знае английски, и затова научава думите чрез рисунки. В България я изпраща майка й, известен художник сценограф в Япония. През 80-те госпожа Ямамура старша идва в България на турне с една постановка и се влюбва в страната ни. По онова време българската школа в кукления театър е много известна в Япония и затова майката насочва дъщеря си към България. Рин обаче твърди, че е била програмирана да дойде тук години преди това, защото майка й носила от пътуванията си в България аудиокасети с български фолклор, български национални носии и всякакви сувенири. „Дори имах едно елече, мъжко обаче, което бе част от народна носия, и си го носех като фешън акцент. Аз като тийнейджърка много играех с външността си. И сега всъщност съм така“ – обяснява Рин.

Домът на Рин е като съкровищница, пълна с миниатюрни скъпоценности, събирани през годините. Ето стената на Хика – всякакви чудеса в микроразмери върху полиците – пластилини, флумастери, моливи, дъски, хартии, човечета, животни, всичко от дърво и метал и нищо от пластмаса. Освен това – отлично оборудвана детска кухня. Вместо маса за рисуване – ниска дървена софра, върху която сварваме разпръснати най-ценните богатства на Хика, а именно – детските играчки на майка й, също от дърво и метал, старателно съхранявани от майката на Рин в кутиите й за шапки. В момента въпросните кутии са захлупени на пода около софрата и са превърнати в нещо като детски табуретки. Рин ми казва: „На тази маса плаках и писах, плаках и рисувах и така се роди книгата ми „Азбука на любовта“.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР