Наречена Боряна, за да се пребори

Боряна Радева, генерален мениджър и един от собствениците на Евромаркет, компанията лидер у нас в бизнеса с индустриално оборудване и строителна техника, пред ЕVA – за любовта и сянката, за детството в Куба, за полета с балон и за легендата, наречена 1000 жерава

Ваня Шекерова 29 August 2017

Снимка: Енчо Найденов

 

Мама да изпържи рибата Съпруга си Иван Радев срещнала в университета, и той бил студент профил „Машиностроене”. „И бракът ми, и бизнесът ми са от миналия век. Но са насочени към бъдещето. Две години бяхме гаджета, разбирахме се, бяхме в обща компания. Танцувахме по цели нощи в единствената дискотека „Цветан Спасов“ в Студентски град. („Иван не е по танците, но пък как пее”, допълва Боряна.) И сега пазим приятелите си от онези години, с някои имаме и общ бизнес”.

Сватбата им била в Троян, откъдето е Иван. На 9 декември, след като отпразнували последния си студентски празник. После живели при родителите на Боряна в София, там се родили и двете им момчета – Антон и Георги. Нарекли ги с имената на майката на Иван – Ани, и на бащата на Боряна – Георги. „По-добрият вариант ми се случи – първо майчинството, после възможността за кариера“, отчита Боряна сега.

Децата най-много обичали през лятото да ходят при баба си и дядо си на вилата в Скандало, село близо до Троян. А единствените поръчки, които Боряна получавала от свекърва си, били по един номер по-големи гуменки всяко лято. С удоволствие всеки петък, приключвайки работа, с Иван бързали да тръгнат към балканското село. При децата. Които пазели като награда уловената в четвъртък и петък риба за майка си и държели тя да им я изпържи.

С трамвай до Вашингтон В един период офисът на Евромаркет бил на ул. „Вашингтон” в София. И Боряна все казвала: отивам до Вашингтон. Един ден едно от нейните момчета я попитало: „Мами, как се стига до Вашингтон?” А тя напълно сериозно му обяснила, че първо се пътува до централноевропейска столица, изчаква се обикновено нощен полет и с него 10-11 часа... А детето я приземило с репликата: „Аз пък мислех, че с трамвай се ходи дотам...” „Ох, и аз през цялото време с трамвая ходех, но пък обясних много подробно как се стига там, където никога не съм била!“ По-късно Антон и Георги си пишели първите домашни на едно столче в този офис на Вашингтон, във вътрешния двор карали колела, докато станело време да се прибират вечер.
Завършили образованието си, наследниците на фамилията вече са навлезли в управлението на Евромаркет и са извоювали самостоятелно свой собствен авторитет. „Георги вече доведе първото момиченце в семейството – Мартинка. Тя направи едно от най-красивите неща, които някой е правил за мен – дари ме с двете ми прекрасни внучки Боряна и Диана“, допълва щастливата баба.

Мълчанието на телефона Баща ѝ починал, когато била на 27. И най-много съжалява, че децата ѝ не успели да видят дядо си, който свирел на китара и имал най-прекрасната усмивка. Бил и ловец, и рибар. „Здравей, чика, как си, мучача“, казвал той на Боряна, когато му звъннела по телефона. Между тях си вървял разговор на полубългарски – полуиспански. И изведнъж всичко това секнало, телефонът мълчал. Боряна до ден днешен не го е преживяла и мисли, че ще е рана за цял живот. Но когато майка ѝ си отишла, се сринала... Нямало заради кого да се стегне, както било при загубата на баща ѝ. Тогава си казала: „Окей, това е нормално. И трябва да обясниш на децата си, че е най-нормалното нещо на света. За да не се случи с тях това, което ти преживя”. Непрекъснато си напомня, че едно от най-хубавите неща, случили се през живота ѝ, е да има такиви прекрасни и всеотдайни родители.

Уроците на Мамасита и началото на едно скъпо приятелство „Мамасита или Пепчето казвах на мама, така си ми остана. От дете. Пепчето кроеше и шиеше много добре. Закачах я, отбелязвайки, че ако се беше родила във Франция, щеше да е Ив Сен Лоран. Можеше да скрои и ушие сако, а на моите братовчедки уши дори балните рокли. Цветя плетеше. До ден днешен си пазя една направена от нея чантичка с розички отгоре, сега дето е толкова модерно. И един ден мама ми се обажда и казва: „Чика, Ив Сен Лоран е в София. На „Аксаков“, при Албена Александрова, иди да го видиш!“ Така отидох. И се запознах с „Рошавата гарга“. Оттогава насам с Албена сме неразделни. Даже сме си измислили, че имаме един и същи баща – Йордан Йовков, нали сме Боряна и Албена. Ив Сен Лоран събра едно хубаво приятелство.

Един ден пък дойде покана от Илияна Алипиева да представим най-новите тоалети на MaxMara. Не знам момиче да не си е мечтало да дефилира като модел. И за мен беше сбъдната мечта. Позамислих се дали ще имам кураж, но после се съгласих. Минавахме по подиума на фона на много красива музика. После получихме грамоти – моята до ден днешен седи на видно място и ме кара да се усмихвам, като я погледна – доказателство, че моето скромно тяло е дефилирало на такъв важен форум. Така се събрахме жени с общи интереси в клуб MaxMara“.

Човек и добре да живее, стига до йога В Куба играла волейбол и баскетбол, плувала. Иначе не е спортист и не е спортна натура. Отскоро ходи на йога. Блокирала, докато отговаряла за строителството на огромната сграда и складове на Евромаркет на Околовръстното шосе. Било трудно да управлява 120 човека бригада, уволнила преди това целия екип. Тогава една приятелка ѝ казала поне да опита йога, какво толкова. Първите два пъти била като дърво. Но постепенно нещата започнали да ѝ се получават. Ходи по два пъти седмично, даже препоръчва на всеки да я последва по този път.

Японската връзка Боряна мечтае за Япония, иска да се разходи в парковете с цъфналите вишни. Засега не е осъществила това свое желание, но със Страната на изгряващото слънце я свързва бизнесът. „Работим със световния пазарен лидер в производството на строителна и минно-кариерна техника Komatsu. Качеството ни на работа постоянно е под наблюдение. Наскоро ни посети президентът на Komatsu Europe International г-н Масатоши Моришита. Никога не е идвал на Балканите, ние сме първата компания, която посети в региона”.

Извън работата Боряна Радева учи голямата си внучка – също Боряна – да прави оригами и ѝ разказва японската легенда за 1000-та жерава, според която който сгъне 1000 жерава от хартия, ще сбъдне желанията си. Разказва ѝ и за пострадалото от атомната бомба в Хирошима момиченце, което искало да излекува себе си и другите пострадали деца, като направи 1000 жерава оригами. Вярва, че всяко момиче трябва да бъде посветено в тази нежност, в този изключителен позитивизъм. Желае, ако може, да предаде това на внучките си. И е убедена, че дори и да не направи 1000 жерава оригами, това, за което копнее, ще стане реалност.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР