Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Елка Влаховска 13 август 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Елка Влаховска и "Нейните 7"

1. Само да стигна до морския бряг - никакви социални мрежи! Минавам на пълен дигитален детокс. Измъчиха ме приятелите, които постваха всеки ден преди отпуската ми крака в пясъка (супер банално), морски залези, сякаш рисувани от посредствен художник-маринист, узо върху леко ожулена дървена маса, селфи на фона на яхти в марината (поведение в стил 70-те). Завиждам им, признавам си честно, но тази липса на въображение във фейсбук и инстаграм уеднаквява всичко – и преживяванията, и специфичния чар на всяка ваканция, и точно онази емоция на лятото, която като че ли никога няма да споделим.

2. Куфарът за морето може би по-скоро ще бъде сак и както винаги възниква екзистенциалният въпрос какво точно да сложа в него. Замислих се, че точно изборът на дрехи и аксесоари ще предопредели настроението на дълго чаканата ваканция. Дали ще получа истинско вдъхновение, подсещайки се за великолепния текст на американската писателка Линда Грант: „Дрехите са текст, дрехите са повествование, дрехите са роман. Дрехите са историята на нашия живот. Ако можете да съберете всички дрехи, които някога сте притежавали през живота си, от бебешките обувки до зимните палта и сватбената рокля, ще имате пред себе си своята автобиография.“

3. Отивам на делова среща с делфините, ще каже може би напетият дайвър, облечен в последната колекция на американския бранд Thom Browne. Доста екстравагантно, нали? Дизайнерите добре са си свършили работата да създадат неопренов костюм, който може едновременно да забавлява окото, да е „делови“, но и да бъде удивително секси. Подразбира се, предполагам, че не костюмът все пак е във фокуса на интереса ми.

4. Попадам случайно на статия на главния редактор на британското издание GQ за поведението на джентълмена на морския бряг. И да ви споделя, родни джентълмени, оголили щастливо тумбаци денем и нощем, неговото правило 1: „Едно разкопчано копче на ризата през деня, две разкопчани копчета вечерта, три разкопчани копчета – Дженифър Лопес!“

5. Топлес пък се показа тази седмица по всички телевизии президентът на Русия Владимир Путин. Да се вдъхнови всеки мъж от неговия ваканционен лайфстайл е лесно – широки комбат панталони с висока талия, маратонки с връзки и единствено слънчевите очила не са в духа на 90-те години на миналия век. Но ако някой се спре на този аутфит за лятото, все пак е добре да знае, че той върви с широки, добре оформени рамене и абсолютно непоколебима самоувереност.

6. Обърнах поглед и към жените, негови връстници по света и у нас, несправедливо наричани „модерните вещици“. Ще ги видите по улиците на Рим, Милано, Ню Йорк и цялото калифорнийско крайбрежие. В София и по Черноморието също се срещат и често се движат в комплект по две или най-много три. Те са с ненаситен ваканционен апетит и човек може, наблюдавайки ги, много добре да се ориентира кои са добрите места за хапване, пийване или развлечения. По този повод си препрочетох един от любимите ми автори – Тери Пратчет и неговата книга „Вещици в чужбина“ от поредицата „Светът на диска“. Ето част от „наблюденията“ му върху света на вещиците: „Художниците и писателите винаги са имали доста преувеличени представи какво става на едно вещерско сборище. Това се дължи на прекомерното им застояване в малки стаи със спуснати завеси, вместо да излязат на здравословен чист въздух.

Да вземем например голите танци. В средно умерения климат има много малко дни, в които някой би танцувал посред нощ без дрехи, да не говорим за камъните, разни тръни и ненадейно изникващи драки. Пък и цялата оная работа за козоглавите богове. Повечето вещици не вярват в богове. Разбира се, те знаят, че боговете съществуват. Дори от време на време се случва да си имат работа с тях. Но не вярват в тях. Би било все едно да вярват в пощальона.“

7. А то вече има ли пощальони? Очевидно тази традиция на уважение към писмата в плик все още съществува. За реновирането на емблематичния хотел „Крийон“ в Париж бил поканен самият Карл Лагерфелд. Съгласил се единствено, защото поканата била написана на ръка върху луксозна хартия и изпратена в сатенен плик. Наред с декорацията на големите апартаменти маестрото оставил и своя личен знак – стая, посветена на любимата му котка Шупет с килим, който сякаш е издраскан от котешки нокти. Да, Великия Карл не би се дал току-така на покана за делова среща по имейла или по мобилния. Благородството задължава!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР