Гладът за храна е глад за обич

„Много хора не могат да различат лакомията от напълняването на психична основа или не осъзнават като проблем факта, че детето им (вече тийнейджър) не яде – споделя психотерапевтката Детелина Стаменова

Лилия Илиева 21 август 2017

В днешно време как изглеждаш е много по-важно от това кой си. Ниската самооценка и липсата на самочувствие се оказват корен на проблема с хранителните разстройства, според психотерапевтката Детелина Стаменова. „Много хора не могат да различат лакомията от напълняването на психична основа или не осъзнават като проблем факта, че детето им (вече тийнейджър) не яде – споделя Детелина. – Хранителните разстройства често се приемат като капризи, а анорексията е с най-голяма смъртност от всички психиатрични заболявания.“

Детелина Стаменова

По какво можем да разберем дали човек страда от хранително разстройство?

По това до каква степен яденето доминира в живота му. Ако е фиксиран върху тази тема и тя ангажира съзнанието му непрекъснато, е добре да се анализира за какво не иска да мисли. Кой проблем покрива? И хората започват да обясняват, че всичко им е наред, животът им е прекрасен... Отричат да имат детски спомени. Това вече е сигнал за „скелетите, скрити в гардероба“, които не искаш да поглеждаш. Тогава има смисъл от психотерапия, за да се срещнеш с този, който си отвътре, а не този, който се опитваш да бъдеш заради другите. Докато разказваш историята си при терапевта и намирате логиката в нея, тя започва да звучи различно. Може да се окаже, че най-големият призрак в гардероба на спомените е страхът. Срещата с него води до осъзнаване на случилото се и нови решения. Всички сме застопорени в определени модели на поведение. А осъзнатите опитват да променят тези от тях, които не работят. Това може да се окаже задача за цял живот.

Какво води до хранителните разстройства?

Напрежението и безпокойството, ниската самооценка, себесъжалението, страховете и нестабилните емоции са отключващи фактори. Често и перфекционизмът. В България липсва възпитание, приемащо грешките. Ако прочетете книгата „Малък наръчник по хюга“  на Майк Викинг, която излезе наскоро и която нося непрекъснато в чантата си, ще разберете, че в датската култура е нормално да сгрешиш. Не е хубаво, но се приема за част от пътя. А 30-40-50-годишните у нас израснаха сред големи изисквания. Затова и двете чаши вино на вечеря така добре ни лепнаха. Имаме нужда да тушираме тревожността. И ние на свой ред искаме от децата си да са перфектни. По-малко от петица не се брои за оценка. Има родители, които не прегръщат децата си, не ги хвалят. Има и други, които не им обръщат внимание и не изискват от тях. Големият либерализъм не е белег, че си готин, а на страх да поемеш отговорност. Човек има нужда да му бъдат поставени граници.

Защо хората прекаляват с храна?

Злоупотребата с нея е лесна и евтина. Колко вафли можеш да си купиш за 2 лв., колко бисквити... И за секунди да си създадеш удоволствие. Можеш да се наградиш с шоколадче независимо дали има някой, който да оцени постижението ти, или да се успокоиш, ако си тревожен. В България децата са добри, ако си изяждат всичко, естествено е да се поощряват със сладко. Храната се свързва с любовта, защото е част от близостта на кърменето, от отношенията майка-дете. От съвсем малки свикваме, че ни успокоява. Твърде много хора не познават тялото си и не разпознават правилно сигналите му и затова се хранят не когато усещат глад, а когато е време за хранене, когато се чудят какво да правят, дори бъркат жаждата с глада. Пък и за да ядеш, не ти е нужен друг. Непрекъснато ядат хората, които са зациклили, мислейки за едно и също. Имат нужда да дъвчат, защото потискат нуждата си да кажат нещо. Ядат, за да престанат да чувстват. Хората буквално се анестезират с храна. Малко сладко и ти е супер. Награждаваме се с храна, защото не се награждаваме в реалния живот с истински взаимоотношения.

Какво имаш предвид?

Здравословно да обръщаме внимание един на друг, да уважаваме другия, да се поставяме на негово място. Уважението е свързано с разбиране и загриженост, с въпросите – ти как си, какво правиш. Представи си, че си в пубертета и ти се е струпал целият ужас да си жена. Тялото ти се променя. Оказва се, че трябва да изглеждаш по определен начин, да се конкурираш с хилядите хубави и направени момичета, с които е пълен инстаграм, повечето с поднормено тегло, със залепнали за гърба кореми. А в същото време си заобиколен от хубава храна. В училище трябва да се бориш за оценки, да отговаряш на критерии и да се справяш с взаимоотношения. А не искаш. Искаш да се върнеш в детството, да ти обърнат внимание, да не изискват толкова от теб. И преставаш да ядеш. Възрастните сме бивши деца. Можем да си спомним какви сме били и да влизаме в положението на децата си. Работата е там, че тъкмо се приемеш като тийнейджър, ставаш голям. Заминаваш да учиш в друг град или в чужбина. Това е един от стресовите фактори, които провокират хранителни разстройства. Или тръгваш на работа и качваш килограми от нерви за няколко месеца. Или тялото ти се обезформя от бременност. Телата ни се променят цял живот. Безсмислено е единственото мерило за успеха да е това как изглеждаш. Разумно е да си дадеш сметка кой си и да се приемеш какъвто си. Хранителните разстройства всъщност задават въпроси: „Кой съм аз?“, „Какво се случва с мен?“ Те са сигнал за невъзможността човек да се хареса какъвто е. Родителите са много важни в този процес – да могат да приемат детето такова, каквото е. И според мен пътят е всеки родител да работи и за себе си. Терапията е не само за хората, които страдат, тя е много важна за всеки. Всеки трябва да работи за себе си, да поеме отговорността за себе си, да види собствените си лоши страни.

А какво представлява нормалното хранене?

Да ядеш, когато си гладен, да спреш, когато се усетиш сит. Да се стараеш да се храниш здравословно, поемайки основните хранителни групи, но без да си налагаш големи ограничения в избора на храна. Когато усетиш, че ти се яде нещо сладко, да не си го забраняваш. Да си доставяш удоволствие с храна, да допускаш да прекаляваш, без да се чувстваш гузен.

Кои са застрашените от хранителни разстройства групи?

По-засегнати са жените. Има и мъже, но 10 пъти по-малко. В гей обществото са много разпространени заради стремежа за привлекателна външност, сред хората, които се занимават с танци, също. Те могат да си позволят да се хранят здравословно, защото изразходват достатъчно енергия, но от тях се изисква да са нулев размер. В целия спорт има много булимия и много анорексия. Много хора минават през периоди на разстройства, които може да са продукт на резки промени – свързани с работа например, раздяла или нещастна любов. Въпросът е колко време човек си позволява да остане в това състояние, какво го тревожи и кой проблем не може да реши. По-добре в този момент да се погрижиш за себе си, като намериш психотерапевт и започнеш своите ежеседмични срещи, които да те преведат по пътя към по-здраво емоционално Аз. В България цената на консултация е от 30 до 150 лв., тоест има за всеки джоб. Смисълът е да можеш да видиш своите грешни формули и да опиташ да решиш проблема в момента, в който се е появил наяве.

Повече информация на www.detelinastamenova.com.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР