Родителите ми са визионери – майка ми беше учителка по математика в 130-о училище и започна с интернет още когато 10 човека се събираха на един компютър и като вдигнеш телефона, интернетът спира. Баща ми започна да се занимава с климатици, когато се смяташе, че няма смисъл да си пробиваш стената, за да си монтираш вентилатор. Брат ми е три години и половина по-малък от мен, никога не сме имали допирни точки, той е Овен, аз съм Лъв. Не сме имали детство, дето да не сме можели един без друг. Но най-якото е, че след като дълги години всеки си е вървял по пътя – аз съм мърла, той е педант, аз съм разговорлива, той – мълчалив, като полюси сме, сега заради Master Chef се срещнахме и започнахме да си изграждаме връзката.
Тегава бях доста в училище. От първи до шести клас учих в кварталното, където повечето деца бяха от ромски произход. Имах си две приятелки, с които тормозехме другите. От детска лошотия. Имахме се за голямата работа и си го изкарвахме на по-слабите характери. Предполагам има доста хора в България, които като им кажеш „Божана“, ще отвърнат оооо, знаеш ли какъв изрод е тая. Наранила съм някого, казала съм нещо...

Сега ако се срещна с тия хора, ще им се извиня жестоко. Ама в това училище започнах с арта. Там е най-уникалната госпожа, която се занимава със стъклопис. Така се бях зарибила по стъклописа! Има моя икона във Ватикана. Едно четири години съм рисувала като луда. След това се преместих да уча японски – казах си о, боже, това звучи достатъчно екзотично и лудо, за да отида там! А и едно готино момче учеше в 18-о, Пешо се казва, беше ми първото гадже по-сериозно, много готин пич, велик. Пък в това училище открих детската работилничка „Хлапета“ за актьорско майсторство на Ганета Атанасова. Майка ми донесе една изрезка от вестник, че правят кастинг за нови попълнения. Бях се амбицирала, два дни се подготвях. Явих се с приказката на Недялко Йорданов за заека Стоянчо. Пях им, всякакви глупости. Това стана новото ми хоби заедно с японския.

Когато отидох в Холандия, като започнах да се вманиачавам по японското готвене, много ми помогнаха петте години учене на езика тук. А в Холандия учих интернешънъл комюникейшън мениджмънт – всичко свързано с работата зад кадър. Стажа си направих в пиар отдела на ОББ, след което работих като ивент мениджър в IMG, които организират голф турнирите. След това се върнах в Холандия, а после – във Фикосота синтез...

Аз си посветих победата в Master Chef на хората, които не знаят какво да правят, чувстват се объркани, не знаят какъв е пътят им. Винаги давам пример с едно момче, което непрекъснато коряха, че не става от дивана и само футбол гледа. В момента той е скаут за младежкия отбор на Барселона. Пътува по целия свят. Така че колкото и да ви е налудничава мечтата или хобито, просто Full in!