Дилън Уърнър: Моята мантра е МОГА

Искам да вдъхновя хората да се изправят срещу страховете си, да надскочат своите собствени граници. Йога е пътуване към връзката със себе си и със света.

Лилия Илиева 21 юли 2017

Световноизвестният учител по йога Дилън Уърнър беше в София по покана на студио Yoga Vibe и в продължение на три дни води класове в киностудиата „Ню Бояна“. Дилън е харизматичен и енергията му изглежда неизчерпаема. Неговата йога е много близка до акробатиката, но осъзната и подплатена с философия. От 16 до 21 август калифорниецът ще бъде отново в България, за да участва във фестивала Udaya Live Yoga & Music Festival в Riu Pravets

Искам да вдъхновя хората да се изправят срещу страховете си – споделя той, – да надскочат своите собствени граници. Йога е пътуване към връзката със себе си и със света. Дилън Уърнър в ексклузивно интервю за EVA:

Какво в твоя житейски път те отведе до йога?

Винаги съм обичал движението. На пет годинки вдигах тежести в детската ми стая. След това, понеже съм нисичък, тренирах борба професионално. Бях доста добър, ходех по състезания. Май го правех и за да впечатлявам другите. На 18 влязох в армията и минах през войната в Ирак. След службата започнах да се занимавам с комбинирани бойни изкуства – от таекуондо, кунг фу, бокс до жиу жицу, айкидо. Прехвърлих се на скално катерене за пет години, гмуркане, сърф, сноуборд. С йога се занимавам от 7 години. Бях на 29. Хареса ми. По някакъв начин в мен се отвори врата, през която ми се прииска да мина. Цялата ми любов към движението доби различен, по-дълбок смисъл, когато към него се добави философията на йога. След две години практика вече обикалях света да преподавам. Сега преподавам на хиляди, хиляди хора, водя тренинги за учители. Оказа се, че съм правил йога преди да стигна до знанието за нея и до практикуването й.

Как се отрази на живота ти участието ти във войната?

Бях част от тази война в продължение на шест месеца, докато служех в Кувейт. Естествено е, че минах през посттравматичен стрес и депресия. Моята лична терапия беше да се постарая да повярвам, че това не е моята история, че просто е опит, през който съм преминал, и няма нищо общо с човека, който съм. И продължих по пътя си. Една от любимите ми книги е „Пророкът“ на Халил Джубран. Помогна ми да осъзная, че сам съм отговорен за моето собствено щастие и ако не съм щастлив, от мен зависи да променя това. Благодарение на нея разбрах баланса на ин и ян в живота. Един от любимите ми цитати на Халил Джубран е, че колкото по-надълбоко болката дълбае в твоето съществуване, толкова повече радост можеш да имаш. Най-важното в живота е балансът.

Как намираш баланса си?

С медитация, дишане, асани – нормалната йога практика, според която удоволствието и болката са неизбежни. Всички ги изпитваме, но страданието и щастието са наш избор. Моят избор беше да не страдам, да не преживявам болката, която се връщаше отново и отново. Избрах да бъда щастлив. Осъзнах, че единственото, с което разполагаме, е сегашният момент. И ако изберем болката от миналото да не присъства в него, можем да я пуснем да си тръгне. Една от основните философии на йога е именно това – да пуснеш да си тръгнат нещата, които не ти вършат работа.

Какъв режим на хранене спазваш?

Вегетарианец съм. За това има много и различни причини, като глобалното затопляне, което е много повлияно от отглежданите във ферми крави и птици. Полезно е и от здравословна гледна точка заради хормоните, които инжектират на животните. Има етична страна, защото когато си йога, усещаш смисъла на това да не искаш да нараняваш никое живо същество. Не съдя хората, избрали да ядат месо. Аз лично станах вегетарианец в армията, защото обичам животните. След известно време пак проядох месо, не знам защо. Спрях, когато баща ми беше диагностициран с рак на простатата. Яденето особено на червено месо е голям проблем при рак на простатата. Баща ми го оперираха и сега се оправя. Но за мен това, което му се случи, беше урок. Заминах в Индия, поживях в ашрам. Гледната ми точка се промени, когато видях отношението на индийците към кравите, как се отнасят към тях като към част от семейството си. Аз също ставах в 5.30 всяка сутрин и участвах в доенето. Когато създадеш връзка с това животно, което е толкова омиротворено и мило, преосмисляш света и живота.

Позите, които правиш на стойка на ръце, изглеждат много трудни и много по-близо до акробатика, отколкото до йога.

Всичко в живота опира до гледната точка, от която избираме. Смисълът на тези пози не е в това как изглеждат, а какво се случва вътре в мен, докато ги правя. Не е важно дали ще ви се получат от първия, втория, третия, хилядния път. Практиката не е свързана с това, което ще направите, а с това, което вие сте. Това е йога. Естествено, че колкото повече умения имаме, толкова по-лесна става практиката ни. Но най-важното е да си осъзнаете две много мощни мантри. Знаете ли коя е най-мощната? „Не мога!“ Защото „Не мога“ е толкова лесно за осъществяване. Дори няма какво да опитваш. То е ясно, че не можеш да го направиш. Ако преодолеете хиляда „не мога“, може и да стигнете до другата мощна мантра „аз мога“. „Мога“ е моята мантра ключ.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР