Коцето Калки пред сватба на плажа

Ставам в 6, сутрин ми остават по 10 минути за йога и ядейки в колата, отивам нанякъде – споделя той. – Денят ми приключва към един през нощта.

Лилия Илиева 12 юли 2017

Снимка: личен архив

След три опита да се срещнем с Коцето Калки пътищата ни се пресичат в зъболекарския му кабинет – най-приятният, в който съм попадала. Интериорът е в бяло и синьо. Стената срещу зъболекарския стол е покрита с фототапет – красив пейзаж от курорта Аспен с гледка към планините и езерото Маруун. Таванът е боядисан като лазурно небе с облаци. Коцето довършва работата си с двама пациенти. Изглежда уморен и леко трескав. Часът е 19, петък вечерта. „Да говорим и да тичам към репетицията с „Медикус“ – предлага, – преди момчетата да са ме набили.“ Междувременно Коцето се изявявa бляскаво в „Като две капки вода“ (брилянтни бяха имитациите му на Инър Съркъл и Далида), обикаля страната с концерти и караокета с приятелката си Мартина, майката на сина му, играе в „Секс, наркотици и рокендрол“ и какво ли още не. „Ставам в 6, сутрин ми остават по 10 минути за йога и ядейки в колата, отивам нанякъде – споделя той. – Денят ми приключва към един през нощта.“ На този ритъм е от турнето на „Секс, наркотици и рокендрол“ в Австралия и Нова Зеландия, което беше в началото на годината.

Крокодили, китайци, кенгура – по-добре да си нащрек

„Имахме пет спектакъла – разказва Коцето, – в Мелбърн, Сидни, Аделаида и в най-източния град с най-приятния климат в Австралия, Бризбейн, рая на сърфистите. Последната ни дата беше в Оукланд, Нова Зеландия. Допълнително се отбихме до Кеърнст – Големия бариерен риф, да се гмурнем. Австралия е несъмнено друг свят с екзотичен климат и екзотични хора, странна смес от бивши затворници, малка част бушмени и заплашително нарастващ брой китайци. Богатите китайци са изкупили вече голяма част от недвижимите имоти. След себе си водят бедните китайци, които постепенно започват да се размножават и да срещнеш бяла физиономия в град като Мелбърн например е рядкост. Българите емигранти бяха много любезни към нас. Много ни се радваха.

Там рядко има български арт прояви. Разхождаха ни по забележителности или приятни ресторантчета с апетитна кухня с морски дарове. Може да ядеш и кенгуру, ако искаш, но аз не ям месо... Опитах вкусни риби. Отскачахме до малки китни местни градчета, като едно, където правеха бира по стари немски традиции. Опитахме я. Говореха на стар немски език, а ние не разбираме нито новия, нито стария. От уважение вдигахме наздраве с единственото изречение, което знаем: „Ауф вахен Дойчланд!“ (Събуди се, Германия!) – Коцето видимо се оживява. Умората в очите му отстъпва пред възторжен блясък. – Както казва един приятел, в Австралия всичко се опитва или да те убие, или да те ухапе. Сутрин, ако си си оставил обувките отвън, трябва да си ги изтръскаш, за да не се е настанил отровен паяк в тях. Интересно е, че навсякъде по пътищата и полетата подскачат и прибягват свободно странни животни от типа на кенгура, коали и всякакви други. Ходихме на един плаж, осеян с надписи „Внимание! Бъдете само на охраняваните места, защото може да излязат крокодили от храстите“ или „Внимание – акули!“. И всичко това те кара да си нащрек. Там има соленоводни крокодили, които живеят в океана, изпълзяват и се крият в храстите да чакат своята плячка.

Като две капки вода

За шоуто репетирах в самолета. Пратиха ми аудио и видео. Слушах и гледах по време на 17-часовия полет от Оуклънд към Доха, 8-часовия престой там и през петте часа към България. Един час пътувах до студиото, 6 часа ме гримираха. На сцената на първия лайв бях пред припадък. Не бях спал две денонощия. От всичките образи, в които влязох, може би най-добре се получи Инър Съркъл – човекът от Ямайка. Най-голямо предизвикателство ми беше Никола Гюзелев, защото за оперното пеене се изисква съвсем различна постановка на гласа. На този лайв присъстваше и дъщеря му Адриана Гюзелева и се чувствах доста развълнуван и отговорен.

Толкова красив

На всеки лайв в публиката беше синът ми Теди. Репетираше с мен и знае всичките ми песни от „Капките“ наизуст. Научил е песни и на другите участници и дори ми пее You Are So Beautiful на Джо Кокър. Идва с мен на репетиции на „Медикус“. Учих го да свири на укулеле, но от началото на годината сме прекъснали. Само майка му му дава уроци по пиано. А на него най-много му харесва да рисува и тъй като е влюбен във всички влакове и метра, когато рисува, обикновено започва с метро. Вкъщи имаме безбройни блокчета с метра. Тримата с него и майка му Мартина обикновено се виждаме вечер и събота и неделя, когато се старая да го заведа в планината, поне до Драгалевския манастир. Понякога ходим на детски спектакли, миналата неделя бяхме на цирк.

Пред сватба

Марти не е вегетарианка като мен, но не може да се каже, че яде месо често. Опита и йога, много й харесва. И й действа полезно, както и на мен, и на всеки друг човек. За Теди сме решили, че искаме сам да си вземе решението дали да става вегетарианец. Това е лична философия, в която човек не бива да се меси. Просто родителите трябва да осигурят полезни вещества за развитието на организма на детето и затова в рамките на полезното му даваме и риба, и пиле, и други видове месо. С майка му правим заедно музикални програми и записваме нова дуетна песен. Тази година през есента сме поканени в Австралия и Нова Зеландия на музикално турне. Надявам се да отидем, защото искам да заведа и Теди. Все пак детето от малко трябва да поема от други култури. След като ни приключат музикалните ангажименти по морето, може би в края на лятото с Марти ще се оженим. Сигурно по съвсем скромен начин – на плажа или не знам, на някой остров, нещо такова. Жозефина (бившата съпруга на Коцето Калки) вече знае за това.

Първият ми идол, когато бях тийнейджър, беше Боб Дилън. Много харесвам неговата мисъл, че успял е този, който в промеждутъка от ставането сутрин до лягането вечер прави само това, което иска. Бих допълнил, че не само в този промеждутък, а и след това. (Усмихва се, хитро.)

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР