Франсоаз Саган: Живях като каскадьор

Милена Попова 24 юни 2017

Ако Франсоаз Саган беше жива, сега щеше да разчиства остатъците от купона за 82-рия си рожден ден, за да направи място за следващото парти. Щеше да обикаля лятната си къща в Нормандия с неизменната цигара в ръка (ако беше имала късмет да я задържи-къщата, а не да я загуби на комар) щеше да обикаля боса, с джинси и любимия си черен пуловер.С къса бяла коса, горящи черни очи, прегърнала някоя от любимите си котки… Или щеше да се въргаля в леглото и да гледа бягащите облаци. А може би щеше да обяснява нещо разпалено по телефона с продрания си глас, защото литературата, политиката, мъжете, колите, удоволствията, греховете човешки и неясното бъдеще щяха да я вълнуват все така силно и тя все така щеше да дава своята страстна присъда.

Но Франсоаз Саган отдавна е мъртва и честно казано, е трудно да си я представим на 82. Защото нейният живот „на каскадьорка”, както сама се изразява, не остави надеждата, че буйното дете на френската литература ще се плъзне елегантно в старостта и ще укроти духа си си.

В една дъждовна вечер в началото на септември 2004 година, когато "в Париж всички улици са задръстени с коли, по радиото почти непрестанно съобщават за произшествия, а в промеждутъците звучи музика" в болницата "Жорж Помпиду" докарват жена в кома, на границата между живота и смъртта. Жената няма здраво място по себе си, дългата до раменете коса е разбъркана, кръвта е просмукала скъпите й дрехи. Докато лекарите се опитват да я спасят, сестрите оживено я коментират, а пред клиниката вече се събират лешоядите с фотоапарати и касетофони. Жената е Франсоаз Саган, 68-годишна писателка със световна слава, бунтарка и символ на онова поколение жени, които след Втората световна война никога повече няма да позволят да бъдат жертва на мъжки амбиции, а само на своите собствени.

На другия ден историята на нейния живот е във всички вестници. Страстта й към свръхмощни коли, колекцията й от Ягуари и от уиски, което в нейния дом се лее непрестанно, присъдата й за употреба и съхранение на кокаин, която тя получава на 60 години, демоничната й сексуалност, която не се стреми да крие... И между другото се споменава, че е написала 22 романа, 3 сборника с новели, 7 пиеси, 3 книги с очерци, преведени и издадени в милиони тиражи, биография, текстове на песни...

Франсоаза Куарез се ражда на 21 юни 1935 година в Кашарк, малко френско градче. Най-малкото от три деца, с прякор Кики, което на всичкото отгоре заеква. Има дни, в които не проронва дума, и дни, в които избухва с разтърсващи реакции. Баща й има собствена фабрика и разкошен дом, има и огромна библиотека, в която Франсоаз обича да потъва. Разбира се, когато е във ваканция, далеч от скучния католически колеж за момичета, в който учи. На 16 загубва напълно вяра в Бога и как иначе, след като на 14 години открива екзистенциалния цинизъм на Жан Пол-Сартър, в когото е влюбена цял живот.

Завършва колежа и започва да учи литература в Сорбоната -момиче с момчешко телосложение, хлапашка физиономия и големи, замислени очи. На пръв поглед не е красавица, но привлича като магнит състудентите си. Франсоаз все по често отсъства от лекции - животът, който кипи денонощно в Париж, е неизмерно по-интересен. Кафенетата, в които се събират студенти, писатели, художници и артисти и които работят до късно през нощта, са любимото й място. Баща й, който вече живее в Париж, я моли да си смени фамилията. Франсоаз избира псевдонима Саган - от книгата на любимия й писател Марсел Пруст "По следите на изгубеното време".

Скоро разбира, че този начин на живот е несъвместим с академичното образование. Проваляйки сесията си, тя решава да покаже какво може. И издава първия си роман - "Добър ден, тъга". Романът е само 100-тина страници, а Франсоаз е само на 19 години. И го е написала само за месец и половина. Но светът чува за нея. Романът излиза във Франция в тираж половин милион, а до сега - в превод на 20 езика и с тираж 2 милиона. Буквално за една нощ тя се превръща в знаменитост. И в богата жена. Баща й, с когото Франсоаз е много близка, не е изненадан. Той винаги е вярвал в нея. А тя винаги се е стремяла да спечели любовта на този силен, независим и много свободен мъж. "Какво да правя с милион и половина франка?", шеговито пита Франсоаз баща си. "Похарчи ги веднага, на твоята възраст парите са опасни", отвръща сериозно той. И Франсоаз се заема да следва съветите му буквално. Първо, с парите си купува мощен "Ягуар". За майка си - палто от норка. Второ, отива в казиното и залага на рулетка най-големите възможни суми. Говори се, че точно тогава е спечелила къщата си в Нормандия.
 

В себе си открива неподозирана страст към колите. Начинът, по който предизвиква останалия свят, включва и това: да кара с пълна газ и боси крака по нощните улици на Париж. И скоро градът говори за нея - чудачката, която често се прибира на разсъмване боса по парижките улици, която пуши цигара от цигара и може да изпие бутилка уиски въпреки че е почти прозрачна, толкова е слаба и крехка. Франсоаз се появява с големи компании по Ривиерата и участва в шумни оргии, които включват много алкохол и нощно къпане. Понякога се прибира в 4, а в 7 става да язди. Много често е в плен на ужасно главоболие, следствие от катастрофата й с "Астън Мартин". Сменя любовниците си, защото "правенето на любов за мен не е удобство, както маргарина". А за брака се изразява винаги презрително. Мести се от квартира на квартира, докато последната й омръзне. Всъщност къщата в Нормандия, която тя печели на рулетката и която струва 8 милиона франка, е залагана после многократно, но за щастие - печелена отново. "Откъде тази хазартна страст у вас?", пита я млад журналист. "Вероятно от руските ми корени", отговаря, хитро усмихната, писателката.

 

следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
Алба
30 юни 2017, 16:23

,,За мен нравствеността се изразява чрез откази, чрез волята да се игнорират някои неща, например подлост и малодушие, низост, мерзост. Това е почти въпрос на естетика.'' Франсоаз Саган

1
Илиан
24 юни 2017, 15:42

Саган е поредното доказателство, че както казва Достоевски: "Без Бога всичко е възможно". Тоест когато човек няма верови и нравствен коректив, може да стане наистина жалка картинка и да съсипе живота си и този на другите. Саган е идеалното потвърждение. не я осъждам, просто изказвам констатация. Дори мисля, че ми е жал за нея.

ТВОЯТ КОМЕНТАР