Людмил Дренски - Летящият учител по йога

„Не е нужно да отидеш в Индия, за да получиш просветление – казва Людмил Дренски, първият преподавател по въздушна йога в България. – А то вече се продава. Духовността се превърна в джънк. Поемаш я от всички – било то индийци, малко по-мургави, пуснали брада, дошли да просвещават, после идва някой друг да те вдъхнови. А идеята е какво се случва вътре в теб. Просветлението може да те озари и в мола, както стана с мен.“

Лилия Илиева 04 July 2017

Снимка: архив EVA

Людмил Дренски е електроинженер, завършил магистратура по топло- и газоснабдяване, учил е богословие, работи като проектант, масажист, основно води курсове по въздушна йога, тренира фитнес, при това пет години след момента, в който краката му се парализират напълно. Има син и дъщеря и съпруга астроложка. Често обяснява свои постъпки – спонтанни, скоростни – с факта, че е зодия Овен. Ето неговия разказ:

Последната чиния със салам
През пролетта на 1994 г. следвах в Техническия университет – споделя Люси – и сутрин в 7.30 ч. тренирах в един евтин фитнес в Студентски град. Бях се направил на „животно“. Един ден се прибрах вкъщи, хвърлих сака на земята, седнах на кухненската маса. Майка ми беше нарязала чиния салам. Ядях, гледах на малкия телевизор „Юность“ на хладилника Венци Евтимов да говори за йога и за вегетарианство. Слушах и си мислех – какви са тия глупости! Но се прибрах в стаята си и нещо започна да ме човърка. Човек, за да срещне йога, много животи трябва да е вървял натам. Просто някой трябва да ти натисне копчето. При мен го направи Венци. В 10,30 ядях салам, в 12 си купих книгата му от Славейков, в 14 започнах да я чета. До ден я бях прочел. По Овенски. Реших да опитам да правя йога. И започна едно търкаляне по земята вкъщи, можеш да си ме представиш – човек сто и няколко кила мускули (Люси е висок около 1,90 см), и сега не съм гъвкав, а преди си бях едно мускулесто дърво. И понеже Венци обръща внимание на храненето, помислих си – какво ли ще ми стане, ако попостя. Беше преди Великден, около рождения ми ден, много вдъхновяващо време. Сякаш се включих в новото начало.

Живеехме йога
А аз като Овен много обичам началата. Включих хранителния режим. Спрях фитнеса. За два месеца свалих 25 кг мускулна маса. В рамките на година много се промених. През 1994 г. открих, че Венцислав Евтимов преподава в НСА всяка събота от 9 ч. сутринта. Там си намерих среда. Сега повечето хора ходят на йога за релакс или вместо спорт, учениците на Венци Евтимов практикуваха и живееха йога. Заформи се една младежка групичка. Ходехме да си сверим часовника, да видим Евтимов, да ни вдъхнови, да ни „нарита“. Имаше един скандализиращ израз: „Не правете телата си гробище за мъртви животни.“ Беше си хардлайнер. За някои неща беше краен. Аз съм по-мек. Мисля, че вместо човек да се изхвърля да ходи две седмици по шест пъти на йога, е по-добре да ходи шест месеца по два пъти. Малко хора успяват да поддържат ентусиазма си 25 години. За това време съм минал през различно ниво на практикуване, но за радост никога не съм прекъсвал. Моята йога е постоянство.

Просветление
Осъзнах, че просветлението е миг, който преживяваш и ти дава яснота, не оставаш в него непрекъснато. Все едно представи си под нас да има килим, под който е скрита истина. Повдигаш крайчеца, поглеждаш и пускаш килима. После знаеш, че тя е там и можеш от време на време да я поглеждаш. След всички практики, разходки в планината, медитации, пранаями, просветлението ми се случи преди три години на 15 септември в мола на Цариградско шосе по обед. Навън валеше. Вътре беше лудница от хора, дошли да обядват, ученици. И както седях сред тълпата до парапета на последния етаж, изключих. Спрях да чувам, само виждах цялата картина като души, които се движат нагоре-надолу. Осъзнах, че съм излязъл от действителността. Седях и наблюдавах. После съвсем съзнателно реших да се върна. И го направих. Отново чух шума, хората, тълпата. Това беше според мен моментът, за който мъдреците говорят – включване, при което получаваш много дълбоко осъзнаване. И то в мола!

Вегетарианството, В12
Както се шегувам, от последния салам, за който ти разказах, предпочитам да не ям нещо с очи. Но съм лакто вегетарианец, тоест ям и млечни продукти, понякога яйца. За мен вегетарианството има смисъл, ако е с морална кауза, тоест когато не искаш да убиваш живи същества, а не по здравословни причини. Познавам много болни хора вегетарианци и много здрави, които ядат месо. Ако го правиш за лечение също, но моите крака се парализираха след години вегетарианство. Без видима причина започнаха да изтръпват. Мислех, че е мускулна треска. За месец спряха да действат. Мускулите ми почти изчезнаха. Остана само по една жила. Заходих с бастуни. Когато състоянието ми се влоши, хората около мен започнаха да ми дават всякакви идеи за алтернативни методи. Пробвах констелации, хипноза. Накрая ме приеха в спешното на неврологията на 4-и километър. Оказа се, че нивото на В12 ми е много ниско. Може да е било следствие и на възпалителния процес. Биха ми инжекции. Впоследствие навих много хора да се изследват и от 15 преподаватели по йога само един се оказа с нормални нива, той най-вероятно яде яйца. Решението да станеш вегетарианец трябва да се взима отговорно и осъзнато. Преди нямаше и информация за това, но сега веднъж годишно пия витамин В12.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР