Джон Савидж и даровете на живота

Три истории от живота на един от култовите актьори на 70-те и 80-те години, станал световноизвестен с ролите си на Стивън от „Ловецът на елени“ (1978) и на Клод от „Коса“ (1979)

Ирина Иванова 05 юни 2017

Снимка: getty images

На 67 години, той е в отлична форма, живее с актрисата Бланка Бланко, по-млада от него с 32 години и не спира да работи. Актьорската му кариера продължава вече 50 години, през които се е снимал в над 200 филма, което, както и да го смятаме, означава средно по 4 филма на година. Малко актьори могат да се похвалят с подобна филмография, още повече че паралелно с киното Савидж винаги е оставал верен и на първата си любов – театъра. Освен всичко друго, той е известен със социалната си ангажираност и през 80-те години посвещава голяма част от времето си на борбата срещу апартейда в ЮАР, работейки рамо до рамо с Нелсън Мандела.
Предлагаме ви три истории от живота на Джон Савидж, които той разказа по време на гостуването си в София.

Подаръкът на момичето, което ме заряза „Като млад актьор отидох да се регистрирам в актьорския профсъюз, но ми казаха, че има и друг Джон Йънгс и да си измисля друго име. Предложих още няколко, но все не ставаха и се сетих за гаджето си от гимназията, което ме заряза, понеже много боледувах и често отсъствах. В крайна сметка това момиче си хвана друго гадже, а фамилията на новия й приятел бе Савидж. Реших, че най-добрият начин да й отмъстя, е като приема и аз тази фамилия. От профсъюза най-после одобриха името и оттогава живея с него. Години по-късно се срещнахме с момичето и доста се позабавлявахме с тази история. Опитвам се да поддържам връзка с миналото, защото понякога усещам, че съм изгубил връзка с нещо в себе си, че съм разпилял някакви неща по пътя, и затова за мен е важно да съм в контакт със старите приятели, с местата, които в различни периоди от живота си съм наричал дом. Те ми помагат да се успокоя и да забавя темпото.“

Подаръкът на Джейн Фонда и Доналд Съдърланд „Бях много болнаво момче, често оставах вкъщи и един ден, за да ме разсеят, нашите ми пуснаха стар италиански черно-бял филм, който буквално ме омагьоса. Освен това много четях, у дома слушахме много музика и обичахме да пеем. Всичко това ме караше да мечтая и ми носеше свобода. Аборигените в Австралия вярват, че мечтите и сънищата са част от истинския живот, че ни разкриват друга страна на реалността, и аз също мисля така. После започнах да играя в местен театър и в един момент големият късмет ми се усмихна. Запознах се с Джейн Фонда и Доналд Съдърланд, на които им предстоеше да снимат заедно филма Steelyard Blues. По онова време бях обсебен от звездите, а тези хора бяха толкова земни и нормални! Дори ме поканиха да се снимам и аз в техния филм. Джейн ми се обади и ми каза: Качвай се на самолета и идвай при нас! Така започна моята кариера в киното.“

Подаръкът на Робърт Дювал „Около средата на 70-те имах лошия късмет да пострадам в катастрофа и бях аут от филмовия бизнес за известно време. Нямах работа и всички ме зарязаха, дори агентът ми. Слава богу, мениджърът ми остана до мен. Един ден ми се обади моят приятел Робърт Дювал (по-късно Дювал се жени за една от сестрите на Савидж – б.р.) и ми каза, че ще мине да ме види. Дойде вкъщи заедно с Улу Грозбърд, един от най-известните американски режисьори, когото аз обаче тогава още не познавах. Поговорихме и Улу ми каза: Ще поставяме една пиеса и мисля, че има роля за теб. Пиесата беше „Американски бизон“ на Дейвид Мамет. Играхме я на Бродуей в продължение на цяла година. За мен това беше огромен подарък, особено в онзи тежък момент. Още повече че заради тази пиеса дойдоха да се запознаят с мен зад кулисите и Майкъл Чимино, и Милош Форман и скоро след това снимах почти едновременно „Ловецът на елени“ и „Коса“.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР