Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

21 May 2017

Сега и чрез Viber ще ме атакува 24/7 маркетингов „шум“

Снимка: Instagram

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Елка Влаховска и "Нейните 7"

1. Какво не разбрах?

Поканиха ме на семинар с основополагащи теми, които са част от всекидневието на всеки човек. Сред тях: Потребителското преживяване в града, 10 дизайн принципа, които правят продуктите лесни за ползване дори и за първобитен човек, Дизайнери в полза на организационните иновации и растеж, Потребителско преживяване във виртуалната реалност и Бъдещето на UX (каквото и да означава това). Мисля да се запиша, за да потъна в обвитата с тайнственост и кодов език виртуална реалност. Тя може би е един по-хубав свят от насъщната реалност, в която, за да отида на работа се подготвям старателно. Ставам рано, вадя от килера олдскуулбързовар от 90-те и си взимам сутрешния леген. Като мен през тази майска седмица живее една трета от София.

2. И ти ли, Вайбъре?

Съобщават ми, че българска фирма постигнала ключово споразумение с Viber. В резултат на партньорството всеки бизнес в България щял да може да изпраща съобщения до своите клиенти през мобилното приложение. Не стига, че всеки ден електронната ми поща се побърква от спамове, че смартфонът ми непрекъснато се ъпдейтва, ъпгрейдва и ми предлага все нови услуги, в резултат на което батерията пада, точно когато трябва да се обадя, ами сега и чрез Viber ще ме атакува 24/7 маркетингов „шум“.

3. Кой е моят дилър на киноа?

Срещам се с приятелка, с която освен лични имаме и професионални отношения през годините, на „делови“ обяд. И започваме в тон със съвременните тенденции със салата от киноа, обсъждайки светската тема дали да си купиш за вкъщи „истински“ киноа и лимец от магазина или да ги търсиш чрез нарочен човек, който да гарантира техния биопроизход. В този момент наша обща приятелка праща селфи от морския бряг с коктейл в ръка. Аз се връщам в офиса и колкото пъти да си повтарям матрата „киноа плюс „ом“=безсмъртие“, не съм убедена, че това е най-здравословният избор.

4. Да анулирам ли кармичния си договор?

Поканата от йога-център по мейла, която ми прозвуча като от вселенски съдия-изпълнител, ме хвърли в дълбоки съмнения, че познавам себе си, че разбирам какво правя на този свят и че мога да се радвам на обикновеното щастие. Цитирам предложението: „Анулират се кармични договори. Балансират се всички чакри и тела и се подобрява връзката със земята за стабилна реализация и проява тук и сега. Пречистването е средство за отстраняване на натрапени присъствия, окупанти, импланти, всякакви енергийни дразнители и дисбаланси по фините тела. Прекъсват се кармични връзки, портали и проходи, корди, куки и всякакви връзки, които обвързват вашите чакри с чакрите на други хора или Ви свързват с места.“ Леле! Звучи добре някой да премахне всички енергийни дразнители, с които влизам в контакт всеки ден. Но от друга страна, ако анулирам кармичния си договор, как ще се радвам тук и сега на децата си и на всички любими колеги, с които чакрите ни са в пълен синхрон?

5. Как мирише слънцето?

Гостуваме за снимки в софийския дом на японката Рин и дъщеря й Хика. „Хика на японски означава „мирише на слънце“, казва майката, а ние усещаме целия микрокосмос, който обгръща двете. Нейната фина чувствителност ме препраща към шведския автор Фредерик Бакман, чиято книга „Пътят към дома става все по-дълъг“ току-що прочетох. „Не всички хора знаят, че водата и слънчевата светлина имат мирис, но това е така, просто трябва да се отдалечиш достатъчно от всички други миризми, за да го усетиш. Трябва да легнеш неподвижно в някоя лодка, да се отпуснеш и да имаш толкова време, че да можеш да потънеш в мисли. Общото между моретата и мислите е, че и двете искат време.“ Искам да ми мирише на слънце!

6. Колко е дълъг пътят към дома?

Не мога да го отброявам в метри, спирки или крачки. През всеки сезон пътят от офиса до дома за мен е различен. През април го избирах, търсейки местата с нацъфтели магнолии, в началото на май обикалях под кестените, запалили бели и розови факли сред девствената зеленина. Тази седмица пътят към дома ме поведе през парковете – Господи, колко упойващ е ароматът на цъфналите акации!

граф Бюфон

7. Какъв е цветът на академичната общност?

Чета си вкъщи романа на Джонатан Франзен „Чистота“ и попадам на интересно наблюдение на автора. Капилярите на лицето на онзи, който обича уискито, били по-червени, а на любителя на виното – по-лилави. Така че на декански съвет можело да се види „цвета на академичната общност“. Развеселих се и започнах да наблюдавам „академиците“ около мен и какво се оказа? Прав е авторът. Потърсих и исторически потвърждения и попаднах на граф Бюфон - биолог и математик от ерата на Просвещението, чиято крилата мисъл ми е сред любимите - „Истинското наслаждение е в свободното разполагане със самите себе си.“ Той живял в Бургундия и очевидно свободно разполагал със себе си в компанията на прочутите местни червени вина. Поуката е: Мили дами, ако подхождате академично, заложете на бялото вино.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР