В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Адриана Попова и "Нейните 7"

1. Така и не разбрах защо 8 май беше неработен ден, не че нещо се просълзих. С подобна странна логика се сблъсках и в Йордания, където бях наскоро. Там празнуваха Деня на труда на 30 април. Йордания е мюсюлманска страна, така че обичайно почиват в петък и събота. Неделя – в случая беше 30 април – трябваше да е работен ден. Но 1 май се падаше понеделник и за да няма разкъсване на почивните дни, хайде празникът на труда да се измести с един ден напред. В България още не сме се сещали, че празниците могат да се местят нагоре-надолу по календара. Сега гледам, че 24 май е сряда, защо да не го изместим на 22 май, за да ни се съберат 3 почивни дни? И в Библията е казано – празниците са за хората, а не хората – за празниците.

2. Вицът: След няколко години. Европейският съюз вече се е разпаднал, само България и Румъния са още в него. Защо? Защото не могат да покрият критериите за излизане. (Разказа го Андрей Райчев в един от сутрешните блокове и е рекорд, че го помня вече втора седмица.)

3. В служебната поща получаваме всякакви чудновати съобщения, надценявани като пиари. И така наскоро прочетох: „Антонина: Фелацио е само малка част от арсенала ми“. Цитирам надолу: „Изпълнени с творчески заряд и провокация са проектите на Антонина. Почитателите на жанра я свързват със стопроцентово забавление и интересен поглед върху теми, които са част от ежедневието ни... Заради уникалния стил и новаторските й послания, феновете й я наричат „Кралицата на провокацията“. Вярна на себе си, преди броени дни Антонина загатна за нов проект. Певицата написа в социалната мрежа: „Фелацио. Очаквайте скоро.“

Е как се живее с такова очакване?! За да убия напрежението до излизането на новия проект на Антонина, реших да науча повече за биографията й. И какво да разбера: тя е родена във Враца и е зодия Телец!!! Ауу, йее, йес, уау!!! Сега, тези удивителни не знам защо ги сложих, но предполагам, че така се удивляват феновете, когато научат нещо за идола си. Обаче чуйте и още: тя, Антонина, се е появила с брада две години преди победителя на „Евровизия” Кончита Вурст. И то във видеото на песента й „Шматка“, посветено на Златка. Парчето било забелязано от самата Кейти Пери, която го споделила в туитър. Еми така е. Българските таланти най-напред в чужбина ги забелязват, а ние тука – завист и мрак. И Бог, дето е българин, тука най-малко го тачим... Така се скапва карма, да знаете!

4. Нещо позитивно. Амарилисите на балкона ми цъфнаха и както и предната година, и по-предната, и по-по-предната, съм решена да направя балконско парти с шампанско. Само дано кучето се съгласи да пусне гостите...

5. Четох една книга - „Момичето преди“ от Дж. П. Дилейни, доста свестен психотрилър. Героите живеят в къща, в която няма нищо излишно, минимализъм страшен, по-страшното е, че къщата е умна и знае почти всичко за теб, пуска ти точно толкова топла вода на душа, колкото ти обичаш, измерва ти жизнените показатели, влияе положително на настроението ти. Може и да те намрази обаче и да не ти включва осветлението, или водата, или печката. Ето това е прогрес. У дома вече ще можем да се караме не само с мъжа си и децата, но и със самата къща. А първите (може би не чак толкова) умни къщи вече са построени, нали знаете...

6. Освен в Йордания бях и в Израел. Абсолютно необикновена държава, по най-различни причини, невероятна смес от библейска, буквално, древност и технологии на бъдещето. С екскурзоводката Ирид – полска еврейка, влюбена в България, сме застанали на хълма Кармел в град Хайфа и гледаме надолу към огромния залив с пристанището, някъде в далечината са Голанските възвишения и Ливан. Виждат се рафинерии, небостъргачът на най-модерната болница с площадка за хеликоптери, военна, разбира се, дългата яка от плажове, които бяха пълни с хора, самото Средиземно море. И изведнъж Ирид казва – а това там е Армагедон. Винаги съм възприемала Армагедон като метафора, но не – той действително съществува. И този буквален допир до библейската история, това, че бях на места като Йерихон и Витлеем, като Назарет и великия град Йерусалим, които са ми влезли в ДНК-то на човек от юдео-християнския цивилизационен пояс, ме държа през тази седмица, колкото траеше екскурзията ни, на педя от земята.

7. Влюбих се и в чувството за хумор на Ирид, непочтително, дръзко, напомнящо любимия ми писател Етгар Керет. Когато ни показваше къде е Армагедон, Ирид попита: „Нали знаете, дечица, какво ще се случи там, там ще е последната битка между Доброто и Злото. И кой ще победи – евреите!“ Тази Ирид, на 73, слабичка като дете, с леко чип нос и характерно „ррр“, безбожничка, патриотка, която още работи, при това на две места, е моето лице на Израел. Българския научила покрай съпруга си български евреин, с когото 6 г. живяла като млада в София. Обича, обожава България, защото покрай мъжа си и неговото запазено голямо семейство за първи път видяла какво е да имаш баби и дядовци, лели и чичовци, защото нейните баба и дядо са станали на черен дим в лагерите на смъртта, а майка й и баща й, които избягали от преследванията в Полша в Съветския съюз, едва оцелели в сраженията и глада на Втората световна. Ирид е написала и книга за историята си, в която България има специално място, и много се надявам един ден да можем да я прочетем в превод от иврит. Защото е толкова окуражаващо някой да те харесва, не защото си висок, или красив, или умен, или благороден, или смел, а само заради факта, че си българин.