Пол Найденов - третият пол

Ако момчетата са кученца, момичетата – котенца, аз съм зайче. Така Пол Найденов обяснява на децата си своята идентичност. Той е това, което е известно като трети пол

Ваня Шекерова 15 June 2017

Снимка: Александър Осенски

 

Едно от нещата, които Пол си спомня, е как като дете при многобройните и продължителни престои в болницата често бил каран да ляга гол и е бил оглеждан и опипван по интимните части от десетки чичковци и лелки. „В България съществуват закони за защита на децата, но се оказва, че не важат за интерсекс децата и не са в състояние да ги предпазят от подобни издевателства“, смята Пол. „Лечението“ цели детето да заприлича на един от двата пола, като в част от случаите се препоръчва кастрация. След нея се налага доживотна хормонална терапия, тъй като без нея настъпва менопауза и тялото на индивида се развива като при евнусите, отпуснато и безформено.

От хормоните, които трябвало да пие по лекарско предписание, Пол започнал да развива гинекомастия – започнали да му растат гърди. Вариант е със скъпоструващи пластични намеси да ги премахне, но казва, че за момента се чувства хармоничен и цялостен като личност.

Разказва, че при някои интерсекс деца лекарите изграждат влагалище, той познава лично такъв човек, на когото след серия от болезнени процедури това влагалище, по лекарско настояване, е трябвало да бъде дилатирано от родителите му, т.е. разширявано и задълбочавано. Това според Пол фигурира в Наказателния кодекс като блудство с непълнолетен и е престъпление. Както и психичното насилие, упражнявано върху него в крехка възраст, да се държи като момиче, да приема женски хормони, за да е момиче. Не е ли това промиване на мозъка, отнемане на правото да бъдеш себе си?

В Германия над 80 хиляди души не знаят коя тоалетна да използват и там вече има група „Трета опция“
Доклад на Комисията срещу мъченията и изтезанията към ООН определя интерсекс децата като жертви, а лекарите – като причинители на страдания. „Ако мога да спася дори и само едно дете, ще съм щастлив“, заявява Пол. И ми разказва за случай с т.нар. хипоспадия, когато уретрата не излиза на върха на пениса, а на друго място. Започват серия от операции за връщането й там, където според нормата й е мястото. След множество операции човекът отказва да продължи. Днес се определя като асексуален поради невъзможността да води полов живот.

„Дресирани да сме от определен пол, оставаме сами срещу всички в случаи, в които се оказва, че сме различни от стандартите за мъж или жена. Лекарите вкарват новородените в един калъп и всичко, което стърчи извън него, се отрязва. Знаеш ли, че обрязването на жени в диви африкански племена, срещу което роптае цивилизованият свят, се прилага днес и сега спрямо интерсекс децата, които са беззащитни?“ – сащисва ме напълно Пол. И продължава: „Спорна е целесъобразността на тези операции. Когато променяш тялото си по собствена воля, е едно, а когато те вкарат в някоя категория още като бебе и още преди да си в състояние да се определиш – съвсем друго. Тъжно е, че това става под натиска на обществото върху родителите, които просто искат да имат нормално дете.“

Родителите на Пол вече са го приели такъв, какъвто сам се определя – най-големият от тримата им сина, баща на две деца. Но изпитват вина за това, което са му причинили в миналото.
Тогава, дори и в рокля, Пол не усещал момчетата като сексуално привлекателни. Чувствал се един от тях. Връзки с жени започнал доста късно, имал дори няколко приятелки лесбийки, които се разделили с него с думите: „Съжалявам, много те обичам, но ти не си жена“.

На заведения от него съдебен иск за промяна на името от женско на мъжко в документите му за самоличност Софийският районен съд назначава сексологична експертиза. Тя установява, че Найденов има състояние „интерсексуалност“ (генетично-ендокринно отклонение), а не „транссексуалност“. Вещо лице потвърждава, че той има генетичен пол на мъж (XY полови хромозоми). Според експерта „проучените материали по делото и прегледът... недвусмислено сочат за наличие на съзнание за принадлежност към пол, съответстващ на генетичния пол“, т.е. мъжки. Въпреки това на първа инстанция, противно на експертизата, съдът решава, че Пол е транссексуален, който не желае да си направи операция за смяна на пола, и отказва да впише мъжко име в официалните му документи. А за него това не е прищявка, а обективна необходимост.

Кандидатствайки за работа, бил одобрен и чак след като представил личната си карта, назначението му било отказано. Дотогава работодателите били сигурни, че точно той им трябва за конкретната длъжност, че няма по-подходящ кандидат.

От доста години насам Пол Найденов е и транс активист, без самият той да е транс, защото връзката между интерсекс и ЛГБТ е правото на телесна цялост и неприкосновеност, както и правото на самоопределение. Всичко, което Пол иска, е интерсекс децата да решават сами какво да се случва с телата им. И това да става не само на базата на информация от лекарите и от медицинската литература.

Голяма част от интерсекс хората не отговарят чрез тялото си на стандартното развитие през пубертета. Телесното им развитие ги поставя извън категориите, приемани от обществото за нормални, „мъжкарана“ и „женчо“ са най-малките обиди към тях. Езикът не разделя биологичния от социалния пол, от сексуалната ориентация и външните прояви на пола. При транс хората например е по-просто, може биологична жена да се самоопределя социално като мъж или обратно.

А какво е мъж и какво – жена, пита ме Пол. Някакви приблизителни социални категории, в които някои се чувстват удобно, други – не. Ако дефиницията за мъж е този, който може да опложда, а жена – тази, която може да бъде оплодена, 20% от населението на Земята е извън класацията. Защото са такива, които не могат нито да оплождат, нито да раждат, т.е. оказва се, че не са нито едното, нито другото. Какво са тогава? Какво са тогава...

Задавам на Пол въпроса възможно ли е интерсекс състоянията да са устойчива мутация, която да вещае края на човешкия род, поради това че интерсекс хората не могат да се размножават. А той, усмихнат и втренчен в мен над очилата си, отвръща: „Много от интерсекс вариациите не са стерилни. Може и да е възможно в един момент медицината да позволи на хора в моето състояние да се възпроизвеждат. Но за съжаление това никога вече няма да е възможно за мен...“

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР