След Ал (Пачино – б.р.) аз изгубих всяко подобие на секси самочувствието на Дана (приятелка на Даян Кийтън – б.р.). Истината е, че никога не бях имала такова, но не това е важното. Важното е, че позволих отново вниманието ми да бъде обсебено от провала. Моя. Може би не бях достатъчно хубава за Ал. Може би Ал, също като Рони Макнийли в прогимназията, не харесваше лицето ми. Моето лице беше моят провал.

Понякога е трудно да се раздели концепцията за красота от концепцията за хубост. Това са различни неща. Красотата е променлива. Идва и си отива. Например Баба Хол (бабата на Даян – б.р.) беше красива веднъж и само веднъж и това беше в годината, когато умря. Натали Уд от хубава стана красива във „Великолепие в тревата“. Ана Маняни беше грозна красавица, която се хвърли на земята в „Рим, открит град“. Всички тези жени бяха красиви. Те бяха хипнотизиращи, но красотата им не обещаваше нищо. Не беше безопасна и не беше вечна.

Ако исках да бъда хубава, можех да си запиша час за фейслифт плюс пластика на очите и също така да се отърва от ирландския си нос. Пластичните хирурзи с радост щяха да удовлетворят нуждите ми. Но после какво? Малко е късно да започвам да експериментирам. И освен това хубостта с обещанието си за съвършенство не е толкова привлекателна колкото преди. Какво е съвършенството изобщо? То е смъртта на креативността – така мисля аз, – докато промяната, от друга страна, е крайъгълният камък за новите идеи. Бог ми е свидетел, аз искам нови идеи и нови преживявания. Разликата между хубостта и красотата е в това, че хубостта – също като дамата от „Ейвън“, която чука на вратата ви и ви предлага селекция от добре опаковано удовлетворение, – е безизходица. Красотата, която се хвърля на земята като Ана Маняни, е жива и ефимерна. Бих искала да се сбогувам с хубостта без лоши чувства, но притежавам ли я? Красотата не е възможен избор. Красотата е като да живееш с въпроси. Няма отговори. Ако красотата е в очите на гледащия, означава ли това, че огледалата са загуба на време? Не знам дали съм достатъчно смела, за да живея без отговори, или да спра да се гледам.