Девет мерки красота

Адриана Попова 29 април 2017

Кой ли не пише за пътешествия, кой ли не блогва, поства, шерва? Сред океана от обезценено писане все пак има няколко островчета, на които човек има смисъл да стъпи: Карел Чапек, Никола Бувие, Бил Брайсън, Ерик Уайнър, ваши сиятелства! С британеца Колин Таброн, определен от „Гардиън” като писател с номадски инстинкти, първата ми среща не беше особено успешна. Не можах да дочета пътеписа му „В Сибир” с неговата постсъветска мрачност, усещане за студ и тежък език. Нещата си дойдоха на мястото с „Йерусалим”, който излиза в далечната 1969 г., а сега е издаден на български от „Вакон” в прекрасния превод на Маргарит Дамянов.

Ако очаквате „Йерусалим” просто да ви разведе из най-свещения град сред градовете, по-добре хванете някой откровен пътеводител. Не че в книгата на Таброн няма най-подробни подробности за храмове, гробници, крепостни стени, сукове, манастири, някои от които са откровено досадни, но очарованието й е другаде. Трупайки факт върху факт върху факт и скрепявайки ги с лични, макар и по британски овладени емоции, Таброн успява да създаде усещане за триизмерност на образа на града. Йерусалим се издига пред нас в цялото си немислимо величие, с екстаза на „град привидение, призрачно име за копнежите на света. Хората се сражават за него както гърците и троянците за тялото на Патрокъл – не за това, което е, а за другото, което символизира”.

Йерусалим е създаден, без да отговаря на повечето от обичайните изисквания – наличието на голяма река, морско пристанище, търговски кръстопът. Той дори не е благословен с вода като изключим един легендарен подземен източник. И все пак тук Адам бил създаден от шепа пръст, Каин убил Авел, Ной благодарил на Бога за спасението си по време на Потопа, а Аврам едва не превърнал сина си Исак в жертвен агнец, за да докаже вярата си. Оттук Мохамед поел към небето по стълба от светлина, а Исус чул „Осанна” и „Разпни го”.

Таброн те кара да тръгнеш с него из поръбените му с вяра и омраза, настлани с древни камъни улички, да чуеш как под краката ти хрущят костите на историята, в която евреи, римляни, араби, кръстоносци са кръстосвали оръжия, защото всички, всички са го искали за себе си – града чудо, за който един древен мъдрец е казал: „Десет мерки красота били спуснати върху земята. Девет били дадени на Йерусалим, а останалият свят си разделил десетата.”

Само там има църква, която се казва ”Господ заплака” и само там има Стена на плача. Бррр!

Йерусалим бърка в душите на хората, може би защото самият прилича на човешка душа, в която има и любов, и красота, и жестокост и отвратително коварство, и горе, и долу и още по-горе и още по-долу, и палмови клонки и разпятия, и спомени, и надежда за бъдеще. „Божественото, цитира Таброн евреите хасиди, е като океан, който може да бъде налят в много чаши, и единствено формата на човешката душа го ограничава.”

Колин Таброн е президент на Кралското литературно дружество, а през 2008 г. списание „Time“ го включва под номер 45 в класацията си „50-те най-велики британски писатели след войните“. В стила му няма лежерност, не е благословен и с хумор, в „Йерусалим” на места се усеща пренебрежението на английския протестант към папистите и особено православието, което някак все му е кресливо, но има дълбочина и експертност, а в случая – Йерусалим просто е побъркал и него с алогичността и величието си.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР