От Лондон до Лос Анджелис в момента е супермодерно да се говори, а още по-добре да се изживее hygge (хюга). Въпреки че е нематериална и абстрактна концепция, тя има вкус, звук, аромат и текстура. Това най-общо е да се радваш на малки неща във всекидневието, да общуваш приятно и да създаваш уют в дома, така, както датчаните го умеят. Не случайно Световният институт за изследване на щастието – център за анализ на благополучието и качеството на живот – е със седалище в Дания. Това е страната, която години наред заема челни места в класациите за най-щастливи нации в света, без това да е свързано с отчитането на брутния вътрешен продукт.

Хюга не е дума, а преживяване, което живее в предметния свят. Това е усещането за благоденствие и най-вече за сигурност, топлина и уют, както да се завиете с любимото си одеяло и да пиете ароматен чай пред камината, докато зимната виелица вилнее навън. Или да се наслаждавате на чаша вино с приятели, да правите домашни сладки със семейството, да отглеждате обща градина със съседите си, да играете настолни игри. Хюга е интимността на часовете, прекарани с другите с чувство на споделена радост.

В определянето на хюга има и още важни моменти, като съзнателното съсредоточаване върху мига и търсенето на начин да извлечем най-доброто от него. Тук е в сила и чувството за благодарност за това, което имаме и което сме, в противовес на постоянната постмодерна неудовлетвореност. Носталгията също може да бъде част от хюга, защото приятните спомени винаги ни карат да се усмихваме и да ги споделяме с другите. Като част от всекидневието, постигането на хюга има своите правила, някои „магически“ ритуали, както и подбиране на предметите за подходящата атмосфера.

Според датчаните интимността на мига в много случаи зависи от светлината. Свещите са задължителни елементи на хюга, както и лампите с разсеяна светлина. Няколко по-малки лампи в помещението създават много по-хюга атмосфера от централното осветително тяло от тавана. Подразбира се, че луминесцентното осветление въобще не е хюга. Ето защо като световен тренд се завръщат модели като лампите PH на Хенингсен от 1925 г., лампите Le Klint от 1943 г. и емблематичните Pantone VP Globe на Вернер Пантон. Винтидж? Да, когато в интериора присъстват емблематични предмети от отминали времена, това също е хюга.

Дървото, камъкът, естествените материи на домашния текстил и тяхната текстура, приглушените, а не ярки и разсейващи цветове също са приоритет на домовете, чиито стопани се чувстват щастливи. Жилищата от бетон и стъкло въобще не са хюга.

Според датчаните най-силно усещане за хармоничен живот създава общуването с природата. Дали ще отглеждате билки или зелени декоративни растения у дома, или ще споделите градинарските си умения със съседите в междублоковите пространства, това носи спокойствие и удовлетворение. В датските наръчници за отглеждане на щастливи деца задължително е описано как да ги възпитаме от най-ранна възраст да обичат природата и да се грижат за посадени от тях растения.

Лятната хюга се различава от зимната – това е времето за пикник на плажа, за барбекю в градината, за съзерцание на ярките звезди в летния небосклон. Истинско удоволствие за датчаните са игрите с топка на плажа – особено волейбол или фрескобол. Хюга е също да позволим на въображението да измисля нови приятни дейности, които да се споделят с близките хора или с приятелите, като основен е принципът: най-хубавите неща в живота в повечето случаи са безплатни.

„Малък наръчник по хюга“ на Майк Викинг, издателство „Хермес“, е удивително приятна за четене книга. В нея забавно се обяснява произходът на думата и се цитират изследователски данни, които дават отговор защо датчаните са едни от най-щастливите хора в света. Книгата е и практично ръководство как да обзаведем дома си, коя храна е хюга и с какви дейности да се занимаваме през различните сезони, за да изпитваме щастие всеки ден. Авторът пише: „Хууга? Хидже? Хуге? Не е важно как ще изберете да произнесете или дори да напишете hygge (хюга). Ако трябва да перифразираме един от най-великите философи на нашето време, а именно Мечо Пух, на въпроса как се пише „любов“ той отговаря: „Тя не се пише, тя се чувства!“