През обектива на най-добрите

Sony World Photography Awards 2017 - да живее природата, черно-бялата фотография, хуморът и технологиите

Северина Докова 24 април 2017

Първа награда в категория Архитектура - Донг Ни

Световните фотографски награди на Sony са най-големият фотоконкурс, който за десета поредна година излъчи своите победители. Церемонията по награждаването бе преди няколко дни в балната зала на Hilton на Park Lane, Лондон, където през последните четири години специално за събитието се събират над 650 гости - журналисти, професионалисти във фотографията, мениджъри от Sony. От този конкурс са започнали не една и две фотографски кариери, някои от които вече работят в световни медии като National Geographic. Водещ на церемонията тази година бе Майкъл Троу, фоторедактор на британския Vogue.

Конкурсът има две водещи направления – за професионалисти и за любители, включително фокус върху младежи на възраст от 12 до 19 години и студенти. Тази година имаше хиляди участници от над 150 страни. Професионалистите се състезават в десет категории, във всяка от които се излъчва победител. Има и един голям приз, за който се номинирате въпросните десет победители - наградата за фотограф на годината. За 2017 година това е белгиецът Фредерик Бюикс, победител и в категория Пейзаж. Той признава, че неговите снимки са вдъхновени от желанието му да се откъсне от шума, технологиите и свръхкомуникациите на града и да се върне сред тишината, белотата и чистотата на природата. Фредерик предава срещата на хората и животните със суровите условия на зимата, когато доминират снегът, ледът и студът. Там, където хората живеят в изолация и в тесен контакт с природата. Една бяла тишина, чиста, но сурова природа, първична красота. Снимките са направени в Скандинавия, Централна Азия и на Балканите.

Няколко са категориите, в които черно-бялата фотография взема връх - освен в Пейзаж, това са още Архитектура, Портрет, Естествен свят и Натюрморт. Победител в категория Архитектура е китайката Донг Ни и нейната черно-бяла интерпретация на пространствата на модерния град. Тя експериментира със свободата да използва визуалните форми, а снимките й пресъздават градска среда, която едновременно плаши с мащаба си и ни носи наслада с разчупването на нормите и създаването на нова архитектурна графика. Най-добър портретен фотограф стана руснакът Джордж Майер. Като графичен дизайнер той остава силно свързан с минимализма и геометрията, която владее светлината и скулптурира „перфектната“ жена. Британецът Уил Бърард-Лукас взе първо място в категория Естествен свят. Неговите нощни снимки на животни в Африка са като портрети на лунна светлина, разкриващи невидимия свят на животните през нощта. Уил признава, че е изключително доволен от напредъка на технологиите, благодарение на които може да заснема отблизо диви животни (без наистина да ги доближава, а с помощта на дистанционно) дори без естествена светлина или луна, а с помощта на светкавица. Друг победител с черно-бяла фотогафия е колумбиецът Хенри Агудело в категория Натюрморт. Неговите снимки са част от дългогодишен проект, започнал още през 1979 г. и продължаващ до днес. В Колумбия има записани в списъка на изчезналите повече от 130 000 души, като много от тях остават неидентифицирани. С помощта на познати съдебни лекари Хенри е допускан да заснема отличителни белези и знаци от техните тела, за да може популяризирането им да помогне за тяхното разпознаване.

Първа награда в категория Концептуално беше връчена на швейцарката Сабин Катанео, чиято фотография се доближава до документалната, тъй като заснема помещения, в които някой е решил да сложи край на живота си чрез т. нар. асистирано самоубийство, регулирано със закон в Швейцария. Без да показва хора, а само среда, тя цели да провокира емпатия и размишления по този толкова спорен проблем. В категория Съвременни проблеми победителят е отново жена - Таснийм Алсултан от Саудитска Арабия, зад чиито кадри стоят проблемите на невъзможната, но все пак търсена любов и свобода на жените в арабските страни. В техния свят на ограничени права, в който е забранено да имат шофьорска книжка и им е назначаван бодигард още от раждането, е трудно да избереш да се разведеш, да си самотна майка или да се омъжиш повторно. Трябва да си готов на големи саможертви, за да търсиш любов и да успееш да си щастлив. „Саудитски приказки за любовта“ е темата на нейните фотографии, а моделите й са „търсещите любов“. Самата Теснийм е разведена, с две дъщери, след като е била омъжена още на 17 и е живяла без щастие по време на десетгодишния си брак.

С акцент не толкова върху социалните и етични проблеми, колкото върху визуалната сила на фотографията, са победителите в категориите Събития и новини и Ежедневие. Младият италианец Алесио Роменци предизвиква адреналина и професионализма си, снимайки конфликтите в Либия и буквално стоейки в епицентъра на бойното поле. Той разказа, че след заснемането на една от фотографиите си, обектът му е бил обстрелян от поне 6 страни, а самият той хванат и отстранен оттам. След това бил щастлив най-вече, защото е оцелял фотоапарата му, а не понеже се е разминал със смъртта. Сходна по смелост е работата на германката взела първо място в категория Ежедневие Сандра Хойн. Тя е живяла в опасна близост до проституиращите момичета и жени в Бангладеш повече от четири седмици. Бордеят в квартала Тангаил е на повече от 200 години и е един от най-големите. Кварталът е обграден от двуметрова стена и в него работят над 700 жени. Те живеят там с децата и сводниците си. Принудени са да продават телата си, като законите трудно биха могли да ги защитят. Много от техните клиенти са представители на закона. Сандра успява да се сближи с момичетата, за да я допуснат те в най-интимни моменти достатъчно близо, като същевременно успяват да забравят за присъствието й. На нито един кадър момичетата не гледат в камерата.

Последната категория в конкурса за професионалисти е Спорт. Призът в нея получи китаецът Иуан Пънг за „Мечтата на близначките гимнастички“. Снимките са направени в спортно училище в китайската провинция Шандонг и предават тренировките на тялото и духа на две шестгодишни сестри.

Сред любителите най-силно впечатление остави отличието, връчено на руснака Александър Виноградов за най-добра снимка – портрет на момиче, вдъхновен от филма Леон. Майкъл Пар, изключителният британец със завладяващо чувство за хумор на сцената и в работата си, бе награден за изключителен принос към фотографията. Освен фотограф от 1970 година, той е още куратор, колекционер, редактор, оператор, преподавател, ментор и фотоактивист. Обича да снима живота такъв, какъвто е, демонстрирайки особено чувство за хумор и ирония. Признава, че с работата си като рекламен фотограф финансира „хобито си да снима за удоволствие“.

След толкова сериозни социални и политически теми във фотографиите на наградените, които разтърсват с въпроси и емоции зрителите, определено имаше изненада от избора на журито относно Фредерик Буикс с неговите снежнобели пейзажи. Зелда Чийтъл, куратор и председател на журито, се обоснова така: „Не е възможно да се сравнява пейзажната фотография с документалната, която заснема човешки трагедии. Правата на жените, човешките права, политическите проблеми засягат света и в тази връзка са направени важни и разтърсващи снимки. И въпреки това, аз избрах да заложа на поредицата пейзажи, за да можем да се завърнем към естеството да наблюдаваме фотографията. Надявам се това да вдъхнови повече фотографи, които не само да обхващат ужасните аспекти на живота в сегашните тревожни времена, но също така да уловят някои от радостите и красотите във всяка една заобикаляща среда. Снимките на Фредерик са красиви и на тях трябва да се наслаждаваме.“

И ние се наслаждавахме както на снимките, показани в голяма изложба в Somerset House, така и на самия град домакин Лондон, станал емблематичен за развитието и популяризирането на дизайна, архитектурата, фотографията и съвременното изкуство в неговата цялост.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР