Задачка-плачка

08 април 2017

Обикновено майка ми помага на дъщеря ми (която е в шести клас) по математика, но този път се наложи аз да се включа. И ето на каква текстова задача попаднах: „Бизнесмен подарил на дъщеря си пръстен, украсен с диамант, който бил шлифован във формата на правилна шестоъгълна пирамида...” Прилагам снимка за доказателство. Вижте задача номер 5.

Мисля си, че можеха и по-добре да се представят. Например: „Футболист подарил на плеймейтка силиконови гърди. Всяка една от тях била с формата на правилна полусфера с диаметър на основата еди си какъв. Изчислете колко кубика силикон съдържа всяка една от тях.” Ами да, защо не? Защо да игнорираме от учебния материал плеймейтките и футболистите? Те също са част от живота ни – о, и то каква! – и не бива да сме нетолерантни към тях. Може и други неща да се измислят, в които да включим всички герои на нашето „безгеройно време” (както се изразява една руска писателка) – олигарси, депутати и т.н., и т.н.

Ама нямам нищо против бизнесмени, които подаряват на дъщерите си диаманти с формата на правилна шестоъгълна пирамида. Честно казано, нямам и абсолютно нищо против плеймейтките, футболистите и силиконите. Само дето не мисля, че имат място в тази си форма в учебниците за шести клас, пък и за който и да е клас. И не е въпрос само на морал, а и на вкус. И на двете.

Познавам някои доста богати хора. Повечето от тях – от тези, които аз поне познавам - работят здраво и осигуряват работа на други хора, и никога не са тръгнали да разправят какви диаманти и поршета подаряват на децата си, а честно казано се съмнявам и че го правят. Повечето от тях всъщност осигуряват на децата си преди всичко лукса да работят и те и да печелят и те. И са абсолютно наясно, че това също хич не е малко. Наистина не виждам какво точно смятат, че са направили авторите на тази текстова задача от учебника по математика за шести клас. Разбили са някакво табу ли? Допринесли са за изграждането на ценностната система на децата ли? И после същите тези хора ще се чудят и маят защо децата в училище са толкова арогантни и агресивни, защо е тази демонстрация на всичко, защо е това съревнование помежду им, защо е толкова ниско нивото, защо е такава ценностната система, защо така, защо иначе...

Аз обаче не се чудя. Непрекъснато се срещам с хора, които носят маската на уж цивилизовани, уж мислещи, уж интелигентни, на които им трябва най-малкото, най-лекото предизвикателство, за да свалят тази маска и да дадат израз на най-примитивни страсти и инстинкти, в най-добрия случай скрити зад горе-долу старателно подбрани думи. Вярно е, че най-важните пластове на възпитанието се полагат в семейството, но също така е вярно, че училището може и трябва най-малкото да се стреми да предложи онази ценностна система, за която има някакъв тип обществено съгласие. Мисля че имаме обществено съгласие за това, че децата не трябва да израстват с мисълта, че баща им трябва да им подарява диаманти или че бизнесменът е преди всичко човек, който подарява на дъщеря си диаманти. Или нямаме? Не е ли адски сбъркано това?

Наскоро със студенти от НАТФИЗ говорихме за това що е кич. Ами ето, студенти от НАТФИЗ, тази текстова задача с бизнесмена, дъщерята и диаманта и нейното присъствие в учебник по математика за шести клас е типичен пример за кич. И то не от онзи кич, който може да влезе в албума „Шедьоври на кича”, не.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР