В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Мария Попова и "Нейните 7"

Лекарство за всичко… На 70-годишна възраст баща ми беше диагностициран с тумор на белия дроб. Реши да не се предава колкото и да е тежко. Ето и неговата рецепта за здраве:

- „Много съм отслабнал. Трябва задължително да се храня, за да имам сили да се боря.“

- „Да ми купите билет за самолета до София, когато се роди внучка ми.“

- „За бебето ще направя дървена люлка, ще я закачим ей там, на асмата.“

- „Че аз мога да живея поне до 80 години. После да става каквото е писано.“

Искайте да живеете, мили хора! По-силно лекарство от това няма!

На село... Забелязвали ли сте колко приказни са пътеките, които водят към всяко българско селце? Почти винаги от двете страни входът е строго охраняван от дървета, които през това време на годината разкриват пълния си разкош, а разцъфтелите им пъпки някак те пренасят в друго време. Сякаш отваряш шкафа към Нарния и за няколко дни си герой в друго измерение. Дишаш въздух, който няма мириса на града, чуваш нощно време виенето на чакалите и знаеш, че природата е жива, сутрин ти се иска да станеш рано само и само, за да видиш птичките, които така прекрасно те приканват да посрещнеш новия ден. Понякога усещаш мириса на овце и кози, които отиват или се връщат от паша, но знаеш, че млякото на закуска е от истинското, а яйцата снесени вчера. Викат му на всичко това „селски туризъм“, а аз бих го определила като „възможност за душата да цъфти“.

Парфюм за съвършенство... Замислих се тези дни за възможността животът да бъде съвършен. А дали въобще съществува това пусто съвършенството? Мисълта някак ме върна към един любим сюжет от книгата „Парфюмът. Историята на един убиец“ на Зюскинд. Изключително силно и въздействащо послание, до което всеки може да се докосне, стига да не възприема романа като обикновена история за поредния вманиачен убиец на жени. Ето го и моето тълкование: Има хора, които живеят за съвършенството. За насладата да го достигнат и владеят. В повечето случаи си плащат скъпо за него. Ако ти стиска, получаваш го. Както и Жан-Батист Грьонуй създава съвършения парфюм с аромата на блажената женска плът. Осъзнавам, че не съм от най-смелите или просто цената ме стряска, но ви препоръчвам романа или филма за дните, за които сте сигурни, че не са съвършени.

Непознатата музика... Пътувах до Студентски град с такси. За първи път се чувствах спокойно и комфортно. Колата беше чиста, не се усещаше миризма на цигари. Шофьорът беше младо момче с риза и пуловер, с добре оформена прическа и очила. Отговори на поздрава ми, което сякаш е извън правилата на средностатистическия таксиметров шофьор. Мисля, че беше от турски произход. Потеглихме и забелязах таблета, който управляваше с мишка, а след това се заслушах и в музиката. Тогава за пръв път чух инструменталната музика на популярната турска група Taksim Trio. Отнесох се някъде, защото беше нещо нетипично. Съчетанието на кларинет, баглама и канун те пренасят в друга култура. От там въображението само решава накъде да поеме. Когато шофьорът ме попита: “За какво си мислихте, докато слушахте музиката?“, отвърнах: „За нищо“. А всъщност исках да запазя в тайна къде ме отведе въображението…

Младата любов... На излизане от заведението, в което обядвах с любимата ми сестричка, се сблъсках с видимо ядосана възрастна жена. „Виж ги тия, седнали и се целуват“, възмутено измърмори тя. Първоначално не разбрах за какво ми говори. После свързах възмущението й с младежите, които любовно се бяха настанили на стъпалата до заведението. Усмихнах се! А после се заех да направя бърз анализ на „възрастната любов“. Ами, да, различна е някак. Не толкова първична и видима, а по-сдържана, избледняваща, може би тъжна… На 26 години се замислих за „възрастта“ на моята любов и отново се усмихнах.

Пери Волас (красива градина)... Така се казва местността и базата в с. Бачево, която открих миналото лято благодарение на любовта ми към конете. Слънчевите дни през тази седмица ме върнаха в мислите при чичо Иван, свободно пасящите коне, лятната къщурка, шопската салата, студената бира и пържолите, с които ме посрещнаха без дори да ме познават. Яздихме сред неописуема красота, а след това охладихме краката си в каменната чешма, от която течеше студена планинска вода. Помня как се излегнах на един шезлонг, огледах се, а чичо Иван ме попита: „Марийче, какво повече му трябва на човек!“

Лятната конна база разполага и с нещо много ценно - машина на времето, която те отвежда в детството. А именно - примитивна люлка, с която прекосяваш реката, препускаща близо до базата. Обожавам тези мои малки открития!

Man On Fire... Una Palabra (eдна дума), едни детски сини очи, Дакота Фанинг, Дензъл Уошингтън, един филм и силата на въздействието. Доста често се връщам към „Мъж под прицел“. Понякога имам нужда нещо да ме разтърси емоционално и да прочисти очите ми със сълзите, които провокира.

„Una palabra no dice nada
y al mismo tiempo lo esconde todo
igual que el viento esconde el agua
como las flores que esconden lodo“

„Една дума не казва нищо..
И в същото време крие всичко -
също като вятъра, който крие водата,
също като цветята, които крият калта.“