Армията на Бранка Доневска

Истории от клиниката на д-р Емилова

Анета Дженева 10 април 2017

Всички жени в клиниката на доктор Емилова, дошли да лекуват нещо, имат своя история. Всяка има какво да разкаже – за страха и съмненията, за ходенето по болници и по „светила“ на медицината, за борбата, сълзите, сънищата, за емоционалните лутания и задънените улици, в които попадат семейни, любовни отношения, връзки с деца и приятели.

снимка: личен архив
Бранка Доневска е една от тези жени. На 40 години тя е в менопауза, предизвикана след отстраняване на детеродните органи в клиника в Скопие. Която пък операция била кулминация на поредица оперативни намеси и лечение с лекарства на килограм.

Говорим си с нея за болниците и ужаса да се въртиш в омагьосания кръг на диагнози и лечения от „тесни специалисти“. Бранка споделя, че в държавните болници на Република Македония липсват елементарни лекарства, конци, условия. Ужас, ужас, повтаря тя и очите й се навлажняват. Аз си припомням ситуацията в България преди 15-ина години. Впрочем, и сега е „ужас, ужас“ в много държавни болници на страната ни. Но това е друга тема. Бранка имала възможност да се лекува в най-добрите частни болници на Македония, при най-добрите лекари. Имала възможност да се лекува и в чужбина, но заминала там, за да лекува дете на близка, не себе си. Тя работи като застрахователен брокер, а съпругът й има голяма издателска къща и две големи книжарници. Имат дъщеря на 14 години. Разказва самата Бранка, силна, енергична, хубава и много емоционална жена, която определено има харизма и изглежда много интересен човек:

„От момиче съм с нередовен цикъл – прескачах месеци. После, когато цикълът се появяваше, болките бяха страхотни, само с инжекции можеше да се тушират. Трудно забременях, седем месеца бях на легло. Родих дъщеричка, която сега е моята малка голяма приятелка, на нея съм посветила живота си. Завършила съм филология – английски и италиански ползвам свободно, дори имам няколко преведени книги за издателството на мъжа ми, докато бебето беше малко. Започнах свой бизнес, за да не бъда постоянно с мъжа си, това е вредно за брака. И защото исках да имам неангажираща целия ден работа, за да ми остава време да се върна вкъщи, да сготвя, да заведа детето на спорт. През 2003 година, след раждането на дъщеря ми, се появи първата киста – махнаха заедно с нея и яйчника и ми назначиха лекарства, хормонални, естествено. Започнах да ги пия и само за няколко месеца качих 9 килограма! Чувствах се все по-зле, пулсът ми беше ускорен, задържах вода и нямах грам енергия. Аз, която съм изтъкана от енергия. Отидох на кардиолог – получих рецепта за лекарства. Отидох при лекар за повишения холестерол – ето още една рецепта. Започнах да се въртя в омагьосан кръг, всички показатели като че ли стачкуваха! Висока кръвна захар, преддиабетно състояние, висок холестерол, високи стойности на хормоните, като цяло едно абсолютно разбалансирано състояние. И аз се опитвах да го балансирам с куп лекарства. Колко антибиотици съм изпила и като малка... Вечно бях болна – пневмонии, възпалени синуси, ангини. Мисля си сега, че хормоналните проблеми, които се появиха после, е възможно да са свързани и с тези антибиотици, не само с храненето. Разбира се, храненето носеше допълнителен дисбаланс. Никога не съм обичала много месо и не готвехме често месно, но ядях много тестено, и то от бяло брашно. Да не анализирам сега храненето си, можете да си представите какво е било, защото заради него и с помощта на хормоналните лекарства станах 100 килограма. В буквалния смисъл. И се чувствах все по-зле.

В клиниката на д-р Емилова дойдох за първи път през 2012. Направих едномесечно гладуване със захранване. Сякаш се върнах години назад. С всеки ден се чувствах все по-добре. Продължих с кратки гладувания вкъщи. Бях ентусиазирана да сменя начина си на живот, но не си давах сметка, че това става бавно и не толкова лесно. Върнах си килограмите отпреди раждането, ходех леко и спях добре. Бях окрилена.

Но през 2015 се случи лошото. Появи се киста на оцелелия яйчник. Започнаха пак изследвания, лекари, лекарства. Омагьосан кръг, наистина ужасяващ. Даваха ми прогестерон и естроген. Все едно да натискаш едновременно и газта, и спирачката на колата. Чувствах се все по-зле и физически, и психически. Докато един ден кистата се спука. Мъжът ми беше в командировка, аз сама с детето. Никога не съм се оплаквала пред нея. Тя виждаше, че често съм на легло и не мога да стана, но мислеше, че просто съм уморена. Помолих я да извика бърза помощ. Линейки, болници, инжекции – всичко това я ужаси и й причини голям стрес.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР