Амели Нотомб и друг път е заявявала пристрастеността си към шампанското, но в „Петрония“, новия й, излязъл на български роман, това е мания. Тази жена – героинята й, която си е пак Амели Нотомб, не спира да пие от първата до последната страница. „Вьов Клико“, по-неизвестните „Дом Рюинар“ и „Филипона“, „Лоран-Перие“, „Моет“, „Тетанже“, „Круг“ и най-доброто според нея – „Дом Периньон“. Прави го на гладно, за да се напие, за нея да пиеш и да се страхуваш от напиване е позорно деяние, нещо като да слушаш хубава музика и да те е страх, че ще се развълнуваш. Амели, издънката на аристократична белгийска фамилия с английски корени, си намира партньорка за експериментите с мехурчетата – младата писателка от работническо семейство Петрония.

Точно Петрония я спасява от потиснатото настроение, което връхлита Амели след особено злощастното й интервю с Вивиан Уестууд. Поразително смешно е описанието как Уестууд, приличаща на еснафска версия на кралица Елизабет Първа, жена с „повехнала рижавост“ и удивително студена, унижава всячески Амели, пратена за интервюто от френско женско списание. Накрая дори й нарежда да разходи пудела й Беатрис. И тъкмо си казваш – не, това не може да е истина, Амели дава интервю на британска журналистка и се кълне, че точно така е било. Амели Нотомб е нещо като писателска версия на Уди Алън, винаги пише една и съща книга, някои са по-добри, други – недотам, но в основата им е винаги нейното аз, иронично, изтънчено, забавно, а тук и пропито с шампанско.

Наскоро картината „Нежна струна“ на Рене Магрит беше предложена на търг в Лондон с начална цена 17,5 млн. долара. Чаша шампанско, пълна с облаци, е нарисувана на фона на планински пейзаж. Ето това е „Петрония“ – лек като облаци хумор в чашата с шампанско. И леко изтръпване на венците от мехурчетата. ИК „Колибри“