За иранците гостоприемството е неписан закон. Фактът, че и до днес съжителстват многобройни етнически групи, като всяка от тях е дала своя принос в културата и бита, своя различен вкус и цвят, прави хората любопитни и отворени. Те сякаш не могат да допуснат техен гост да си тръгне с грешна представа за Иран.

Техеран набързо и отблизо

Техеран е изненадващо модерен, бъбрив и кипящ, но и някак подреден. Въпреки безкрайните задръствания и извънредното замърсяване на въздуха ми се стори по-чист в сравнение с други градове в Близкия изток. Близо 20-милионният град е елегантен, но определено ти трябват местни хора, за да откриеш правилните места. Проблемът е, че отнема часове, докато се придвижиш от едно място до друго. Хората се събират по домовете, където суровите рамки остават зад вратите. Ако трябва да съм честна, 2-3 дни стигат за Техеран.
Съкровищата тепърва ни очакваха. Отделихме втората седмица за пътуване. Много ми хареса лекотата, с която 5 жени се организирахме и тръгнахме да обикаляме Иран с кола. Хареса ми как почти нищо не е разрешено в Иран, но всъщност всичко е възможно.

5 жени с кола до Кашан и Абиане

Първата ни спирка – Кашан – се превърна в мое любимо място, което мигновено ме пренесе в света на „Приказки от хиляда и една нощ“. В този оазис насред пустинята всеки ден е вълнуващ, докато разглеждаш и се вдъхновяваш от архитектурата и декорацията на дворците – къщи на знаменити търговци от XIX век, както и на джамии и бани. Хотелът Ameriha, който се помещава в най-добре запазената сграда, ме накара да се почувствам като истинска персийска принцеса. Архитектурата ме караше да мечтая да бях живяла преди 300 години, за да търгувам с невероятно красивите персийски килими. Кашан е бил и продължава да е център за отглеждане на маслодайни рози и добив на розово масло и на билкови екстракти. Навсякъде знахари продават различни билки и обясняват подробно кое за какво помага. Кашан е мястото на качествения текстил, килими и керамика. Базарът в града за изкушените е като пещерата на Али Баба.

Абиане е малко градче буквално в нищото. Грабна ме от пръв поглед с традиционните си къщи от червена глина, с тесните улички и хората, облечени много цветно за разлика от черните хиджаби в останалата част от страната. Сякаш искаше да ми разкаже своята специална вековна история, в която са вплетени и зороастрийски традиции. Отнасяше ме далеч, където времето и границите не съществуват, и поддържаше любопитството ми да разгадая всичките му тайни.

Исфахан – персийската приказка

Исфахан e от задължителните дестинации в Иран – романтичен и красив. Градът е бил една от столиците на древна Персия и в превод означава „половината свят“, което звучи съвсем оправдано, когато човек види спиращия дъха площад Meidan Imam. Британският пътешественик и писател Робърт Байрън нарича Исфахан едно от тези редки места, като Рим или Атина, които са „свеж полъх за човечеството“. Джамията Jameh в южния край на площада е пир за очите със своята изящна калиграфия и детайлно изрисувани плочки. Самата сграда, започната през IX век и реконструирана неколкократно, е синтезирана история на персийската архитектура. Многобройните занаятчийски ателиета около площада са своеобразен „жив“ музей на традиционните персийски занаяти и изкуства. Стоейки между ателиетата и слушайки унасящия звук откъм ковачите, които творят медни съдове, си припомнях историята на персийския поет Руми. Мевляна (Учителя), както го наричат, е един от най-известните персийски поети и е истински обичан и уважаван. Той е един от основоположниците на суфизма (1207-1273) и създава танца на дервишите, докато слуша ковачите на пазара и започва спонтанно да се върти в полутранс, следвайки ритъма. В днешен Иран съществуват многобройни суфистки ордени, които обикновено практикуват тайно и се събират всеки четвъртък за сема. Суфизмът като религиозно-философско учение е отречен от ортодоксалния ислям, тъй като се стреми да покаже прекия път към Бог чрез непосредствено общуване и сливане с него по време на интуитивни екстатични практики. Суфизмът оказва огромно влияние върху арабската, персийската и тюркската литература, възхвалявайки мистичната любов.