Иран - позволено, без да е разрешено

Иран е противоречив, завладяващ и изненадващ, може би цял живот няма да стигне, за да го опознаеш

Яна Янева, собственик на галерия Sabai и инструктор по медитация 14 март 2017

Шахската джамия в Исфахан, разположена в южната част на площада Наш-е-Джахан. Строителството започва през 1611 г. по заповед на шах Абас I Велики и завършва през 1641 г.

Снимка: Яна Янева

Обичам дестинации, които звучат странно, непознато, невъзможно, даже опасно, може би поради наградата от изживяването на неизвестното и неочакваното. Иран определено беше в моя wish list от известно време и се вълнувах от срещата с магията на Древна Персия. За мен пътуването е страст заради усещането, че излизам от комфортната зона, отварям сетивата си, преоткривам себе си и света, в който живеем

Иран е противоречив, завладяващ и изненадващ, може би цял живот няма да стигне, за да го опознаеш. Много хора живеят със стереотипа, че това е земя на фанатици. За тях Иран крие своята изненада, ако бъде видян такъв, какъвто е – екзотичен, впечатляващ, шарен, изпълнен с аромат на подправки, вкусен, топъл, истински. Точно каквито са и традиционните му базари.

„Невидимото общество“ и хиджабът

Близо 70% от иранското население е под 35 години и сега създава своята реалност. Младите виждат последствията от революцията и нямайки право на глас, създават нов ред и правят промяна отвътре навън, като странят от политиката и диктатурата. Създават своето „лайфстайл общество“, където Западът, макар и недостъпен, се оказва на една ръка разстояние – чрез хиджаба, който открива косата все повече, чрез жаждата за образование, желанията, разбиранията, ценностите. Невидимо на пръв поглед, това общество вече успява да влияе на консервативната ислямска власт и както моите домакини ме уверяваха – промените през последните 10 години са значими. Иран изглежда като държава на скритите и не толкова скрити възможности. Животът всякак се дели на частен и обществен.

Афсане, Яна и Негин в Техеран
Бях отседнала при местни приятели, което ми даваше възможността да усетя културата и да се почувствам в домашна обстановка. Поводът, както при повечето ми пътувания по света, отново беше провеждане на курс по майндфулнес и медитация. Моите приятели – младите иранки Афсане и Негин, решиха, че искат да споделят знанието за постигане на вътрешен мир и баланс с тяхното общество и така дойде идеята за организиране на серия уъркшопи и поканата, отправена към мен. Те самите бяха много плахи и до последно се колебаеха дали да го направим и как точно да го поднесем, но пък вярата им се оказа по-силна от страха. И така, организирахме 6 уъркшопа, които бяха посетени от повече от 260 човека. Самите ние бяхме изненадани. Говорихме за разрешаването на конфликти, за невраждебната комуникация, за културата на мир и съжителство. През глобалните въпроси и учение стигахме до нас самите и как всеки трябва да запали собствения си огън, за да може да стопли някого другиго, или как мирът започва с отсъствието на битка първо в собствения ум.

Хората задаваха въпроси, дискутираха, идваха да ми стиснат ръката, да ме поканят на гости, да ми дадат подарък. Иран може би е суров откъм закони или това, което виждаш на пръв поглед, но отвътре, зад завесата, се оказа топъл и човечен.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР