Представяме ви три от най-бляскавите перли в короната на 21-вото издание на най-мащабния международен кинофестивал в България, който ще се проведе в дните 9 -19 - 31 март. Повечето от филмите идват тук, след като са били в програмите на Кан, Торонто и Берлин, и ще можем да ги видим единствено в рамките на фестивала. Така че отървете се поне за 10 дни от всички излишни ангажименти, фестивалната жега е зад ъгъла. Повече за програмата на СФФ – на www.siff.bg.

"Сладки сънища", реж. Марко Белокио
Великолепната творба на италианския майстор с участието на Беренис Бежо (звездата от немия черно-бял кинохит отпреди няколко години „Артистът“) засяга архетипната, особено за италианците, тема за образа на майката и ролята, която той оказва в живота на един мъж. Млад мъж не успява да осъществи пълноценна връзка с жена, тъй като сърцето му все още кърви от спомена за майка му, починала, когато е бил дете.

"Другата страна на надеждата", реж. Аки Каурисмаки
Филмите на култовия финландски режисьор не могат да бъдат сбъркани с ничии други. Той предизвика истински фурор през 1990 г. с абсурдния сюжет и черното чувство за хумор във филма си „Момичето от кибритената фабрика“ и оттогава всеки негов филм е събитие за киноманите. „Другата страна на надеждата“ е вторият филм от трилогията на Каурисмаки, започнала с творбата му „Хавър“ (2011), и разказва за срещата на един търговски пътник със сирийски бежанци.

"Аз, Даниел Блейк" реж. Кен Лоуч
Носителят на тазгодишната „Златна палма“ от фестивала в Кан разказва за обикновен човек, попаднал в лабиринта на държавната бюрократична машина и решил да се справи с нея, играейки не по правилата. Британецът Кен Лоуч отново използва документалната стилистика и почти репортажната камера, характерни за социалните драми, негов запазен знак.

Агнешка Холанд с Наградата на София
Гранддамата на полското кино ще получи наградата, връчвана от Столична община, за приноса си към киноизкуството и ще представи най-новия си филм „Следи“ (Spoor). По време на комунистическия режим бащата на Агнешка Холанд, макар и убеден партиен член, е арестуван по фалшиви обвинения и изпратен в затвора, където по официална информация се самоубива, макар семейството да е убедено, че е бил принуден да го направи. По-късно самата режисьорка също лежи в затвора след участието си в Пражката пролет през 1968 г.

Тя прави първите си стъпки в киното като асистент на големите полски режисьори Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. През 1980 г. печели Наградата на международното жури на фестивала в Кан, а година по-късно емигрира във Франция. В продължение на месеци наред не й разрешават да се срещне с дъщеря си.

Филмите й Angry Harvest (1985) и „Европа, Европа“ (1990) са номинирани за Оскар. Едни от най-известните й сред по-широката аудитория филми са „Пълно затъмнение“ (1997) с Леонардо ди Каприо и Дейвид Тюлис, разказващ за любовната връзка между поетите Артюр Рембо и Пол Валери, и „Партитурите на Бетовен“ (2006) с Даян Крюгер и Ед Харис. Режисирала е отделни епизоди на някои от най-гледаните в света сериали като „Жица“ (2002 – 2008) на HBO и „Къща от карти“ (2013-).