Еха, имало и по-зле

Ако можех да прекарам целия си живот под електрическо одеяло, бих го направил с удоволствие, казва Шейн Доусън, един от най-известните влогъри в света, който написа и книга - „Мразя се(лфито си)”.

28 February 2017

Шейн Доусън и актрисата Идън Шер

Снимка: getty images/guliver

Хахахаха. И пак – хахахаха. Хаха реакцията е за текстовете на Шейн Доусън, световноизвестен влогър, YouTuber с милиони последователи и носител на наградата Teen Choice Awards 2010 за интернет звезда. Той е много забавен по обезоръжаващ начин с коктейла от болезнена откровеност и самоирония, от интелигентност и вулгарност, който забърква. Виждаме го в книгата му „Мразя се(лфито си)”, издадена у нас от „Кръгозор“. Това са 18 лични есета, в които Шейн със самоирония споделя за трудните, неудобни и комични ситуации, в които e попадал.

“В мрежата съм онзи вулгарен, ексцентричен и уверен младеж, който не се трогва от нищо и целият свят е в краката му. В реалния живот съм срамежливо, тихо, и скромно момче, което би предпочело да прекарва нощите си, като гледа „Нетфликс“, отколкото да бъде пълноценен член на обществото. Ако можех да прекарам целия си живот под електрическо одеяло, бих го направил с удоволствие. … Можете спокойно да се смеете на несполуките ми и да си казвате: „Еха, моят живот е сто пъти по-добър от неговия!- казва за себе си Шейн. Забавлявайте се с него в разказа от книгата му „Мразя се(лфито си)”.

Моята Дестини

Нищо не ми причинява толкова стрес, както подстригването. Само мисълта за ходене във фризьорски салон – имам предвид бръснарница – и за това как някой непознат пипа главата ми, докато задава лични въпроси за живота ми, ме изнервя жестоко. Чувството е като това на плетен стол, в който сяда Кели Кларксън от около 2006 година. НАПРЕГНАТО. Но понякога трябва да стиснеш зъби и да позволиш на Кели Кларксън да ти седне на лицето. Денят след завършването ми в гимназията беше подобен случай. Носех се с емблематичната си къдрава до раменете коса, откакто бях дванайсетгодишен, но на прическата вече й беше минала модата. Можех да правя толкова много неща с нея. Всъщност бяха само три: да я измия, да я оставя да изсъхне сама и да се моля да не хвана въшки. Косата ми беше убежището мечта за въшките. Всичките гъсти къдрици практически я превръщаха в тропическа дестинация за малките гадове. Убеден съм, че всеки път щом минех покрай някой бездомник, въшките му можеха само да си мечтаят да дойдат на приключение в усукания и заплетен лабиринт, който имах за коса. Може да не са ме заглеждали момичета, когато съм минавал покрай тях, но въшките адски ме желаеха.

И така, през един горещ понеделнишки следобед на юни 2006 г., спрях на паркинга на един търговски център и се загледах в табелата „Суперпрически“, която хвърляше сянката си върху колата ми. Това беше денят. Бях се готвил със седмици за него и ето, вече бях готов. Поех си дълбоко въздух, отхапах малко от протеиновата бисквита – която, нека да сме честни, си беше обикновена бисквита – и прекрачих прага на салона, изпълнен със страх, който можеше да се прочете в погледа ми.

Жената на рецепцията ми се усмихна приветливо и ме попита как може да ми помогне. Казах й, че искам да се подстрижа. Тя замълча. Неловка тишина. След това ме попита: „Дамска или мъжка подстрижка?“. Да. Определено вече беше крайно време за подстригване. Рецепционистката отиде при фризьорките и аз се огледах, преценявайки ситуацията. Бе кристално ясно: тези хора си нямаха шибана представа какво правеха и вътре миришеше все едно някой в „Ел Пойо Локо“ беше пръднал и бяха заключили вратите за две седмици. Мързеше ме да търся друг салон – имам предвид бръснарница –
затова просто седнах на мърлявия въртящ се стол и зачаках съдбата си.

Рецепционистката: Дестини ще дойде всеки момент. Сега е отзад и говори по телефона с бившия си съпруг.

Аз: Определено нямаше нужда от цялата тази информация, но благодаря.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР